Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на декана на факултет „Полиция“ при Академията на МВР против решение № 4936 от 12.07.2016 г. по адм. дело № 11482/2015 г. на Административен съд – София-град. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – И.Р, чрез пълномощника си изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил заповед рег. № 4581р-1057/10.11.2015 г. на декана на факултет „Полиция“ при Академия на МВР, с която на основание чл. 204, т. 4 и чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), е наложил на И.Р, на длъжност „главен асистент“, държавен служител от МВР, в катедра „Психология и управление“ при факултет „Полиция“ на Академията на МВР, дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 12 месеца.

Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до обосновани правни изводи.

От фактическа страна по делото е установено, че И.Р към момента на издаване на оспорената заповед заема длъжност "главен асистент", държавен служител от МВР, в катедра "Психология и управление" при факултет "Полиция" на Академията на МВР. С обжалваната заповед е санкционирана дисциплинарно за това, че не е изпълнила задължение, произтичащо от чл. 6 на заповед № 8121з-1018/17.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи - да уведоми ректора на Академията на МВР, че на 06.04.2015 г. е сключил трудов договор за осъществяване на преподавателска дейност на длъжност „доцент“ с Висшето училище по сигурност и икономика в гр. П.. Според дисциплинарно наказващият орган извършеното нарушение на служебните задължения от служителката осъществява състава на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 ЗМВР – неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи и е довело до настъпване на неблагоприятни последици по отношение на служебната дисциплина и спазване на реда за упражняване на допълнителен труд.

Съдът, след като обсъдил данните по административната преписка, правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарната процедура, но в нарушение на материалния закон. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че не е установено по категоричен начин наличието на сключен трудов или граждански договор на посочената в заповедта дата за осъществяване на преподавателска дейност между И.Р и Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив. По делото е представена служебна бележка изх. № 057/15.02.2016 г. от Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, в която изрично е заявено, че „г-жа И.Р никога, при никакви обстоятелства и при никакви други условия не е работила както на трудов, така и на граждански договор във Висшето училище по сигурност и икономика – Пловдив (правоприемник на КИА) към 06.04.2015 г.“, а издадената заповед № 57 от 06.04.2015 г. произтича от Правилник за приложение на Закон за развитие на академичния състав. Съдът е отбелязал, че такава бележка е била представена и по административната преписка, като не са ангажирани доказателства, които опровергават съдържанието й - към материалите не е приобщен трудов или друг вид договор, от който да е видно, че служителката е била в трудово или друг вид договорно правоотношение за упражняване на преподавателска дейност с висшето учебно заведение. Трудовият договор е формален, двустранен договор, сключва се в писмена форма като условие за неговото съществуване и действителност. При положение, че и двете страни поддържат липсата на волеизявление за сключването му, съдът правилно е счел, че представеното писмо от ТД на НАП – София, че е регистриран трудов договор не доказва сключването му. Ето защо, следва да се сподели решаващият извод на съда, че издаденото писмо не може да преодолее отсъствието на трудов договор по делото и изявлението на ректора на висшето училище, и само въз основа на него да се изведе заключение за наличие на трудово правоотношение, за което служителката е била длъжна да подаде уведомление до органа по назначаване. Поради това, касационната инстанция намира за съответен от фактическа страна и правно издържан крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради недоказване на вмененото на служителката дисциплинарно нарушение – неизпълнение на задължение да уведоми ректора на Академията на МВР за наличието на трудов договор за преподавателска дейност с Висшето училище по сигурност и икономика – Пловдив, по силата на чл. 6 на заповед № 8121з-1018/17.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи и във вр. чл. 153, ал. 3, т. 4 ЗМВР. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебния акт, насочени към законосъобразността на оспорената заповед, същите са били наведени и пред административния съд, който аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

С оглед този изход на спора, Академията на МВР следва да заплати на И.Р направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 400лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4936 от 12.07.2016 г. по адм. дело № 11482/2015 г. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Академията на МВР да заплати на И.Р направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 400лв. Решението не подлежи на обжалване.