Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РА. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията И. Р. по административно дело № 5537/2021 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби на О. М. и на Д. Н. срещу решение № 282 от 15.01.2021г. по адм. д. № 12145/2017 г. на Административен съд – София град.

К. О. М. чрез процесуалния си представител твърди, че решението, в частта в която Общината е осъдена, да заплати на Нейкова обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, съответно и разноски по делото, също и в частта с която не е уважено искането на Общината за присъждане на разноски, е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Поради това касаторът моли решението в обжалваните части да бъде отменено, а исковете за имуществени и неимуществени вреди – отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Касаторът Д. Н., чрез процесуалния си представител твърди, че решението в частите, в които са отхвърлени частично или изцяло предявените исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и в частта, касаеща разноските е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в пълния предявен размер. Претендира разноски.

Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че първоинстанционното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила и счита касационните жалби за неоснователни.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Д. Н. срещу О. М. за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменени като незаконосъобразни два административни акта на кмета на О. М. – мълчалив отказ от 01.12.2014 г. да издаде заповед за прекратяване на образувано срещу Нейкова дисциплинарно производство от 24.08.2012 г. и отменена Заповед № 1 от 27.04.2015г. за наложеното й дисциплинарно наказание "уволнение". Исковата претенция е в общ размер на 546 044 лв.,от които 264 044 лв. са имуществени вреди за периода 04.09.2012г. до 12.06.2017г. за пропуснати заплати, неизплатени социални и здравни осигуровки, пропуснати допълнителни възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на изискуемост на всяко месечно неизплатено възнаграждение до окончателното му изплащане и 300 000 лв. за неимуществени вреди за периода 04.09.2012г. до 12.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на отстраняването й от длъжност (03.09.2012 г.) до окончателното изплащане.

Нейкова е заемала длъжност секретар на О. М. по служебно правоотношение от 25.03.2005г. Със заповед №РД-09-553 от 23.08.2012 г. на кмета на Общината е разпоредено образуването на дисциплинарно производство срещу ищцата за нарушаване на Етичния кодекс на община Мъглиж, във връзка с установено незаконно строителство в имот собственост на Нейкова и съпруга й. На следващия ден – 24.08.2012 г. отново със заповед на кмета е образувано друго дисциплинарно производство срещу Д. Н. за разглеждане на арогантно поведение срещу зам. кмет на общината. С. З. № РД-09-576 от 03.09.2012 г. на кмета на Мъглиж ищцата е отстранена временно от длъжност на осн. чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл., считано от 03.09.2012г. Тази заповед е обжалвана по съдебен ред, като оспорването е отхвърлено на две инстанции. С искане от 17.11.2014 г. Нейкова е поискала прекратяване на отстраняването си от работа и на образуваното срещу нея дисциплинарно производство поради изтичане на едногодишния срок по чл.94, ал.1 от ЗДСл. Последвал е мълчалив отказ на кмета на Мъглиж да се произнесе, който мълчалив отказ е обжалван по съдебен ред и е отменен като незаконосъобразен. Със заповед на кмета на общината от 27.02.2015г. двете дисциплинарни производства срещу Д. Н. са обединени в едно общо дисциплинарно производство, а със заповед № 1 от 27.04.2015г. на кмета на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение. Тази заповед също е обжалвана и отменена на дата 30.06.2016 г. на две съдебни инстанции. През 2017 г. на 12 юни Нейкова е възстановена на длъжност “секретар” на община Мъглиж със Заповед № РД-09-116.

Исковете за обезщетение са предявени за вреди в следствие на отменени като незаконосъобразни актове на кмета на община Мъглиж – мълчалив отказ по искане на Нейкова за прекратяване на дисциплинарно производство срещу нея и заповед, с която е прекратено служебното й правоотношение и е уволнена. По делото са приети множество писмени доказателства, изслушани са заключения на вещи лица, разпитани са свидетели.

Административният съд, след като е установил отмяната на двата административни акта с влезли в сила съдебни решения, събрал относими доказателства, приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - отменен от съда незаконосъобразен административен акт и настъпили имуществени и неимуществени вреди за един продължителен период от време – от отстраняването от длъжност на 03.09.2012г. до възстановяването й на работа на 12.06.2017г. Присъдил на ищцата обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в неполучено индивидуално възнаграждение в периода 01.12.2014 г. до 26.04.2015 г. в размер на 5372,80 лв., ведно със законната лихва от 30.06.2016 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 04.09.2012 г. да 12.06.2017 г. в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 30.05.2017 г. до окончателното изплащане, като до остатъка от цялата претенция искът е отхвърлен. Присъдени са съразмерно с отхвърлената част от иска и разноските по делото.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания.

Административният съд е обсъдил доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, изяснил е кои от тях кредитира и кои не, изложил е подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, мотивирано е и не противоречи на материалния закон.

Касационното производство е образувано с касационна жалба от 15.02.2021 г. на О. М. и касационна жалба от 04.03.2021г. на Д. Н.. С протоколно определение от 18.10.2021 г. производството по делото е спряно до приключване на тълкувателно дело № 2 от 2021 г. на ВАС, което е образувано по въпроса Приложима ли е разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения?“ имащ отношение по настоящия спор. По делото има произнасяне и постановено тълкувателно решение №4 от 06.11.2023 г. на двете колегии на ВАС.

Тълкувателно решение №4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело 2 от 2021 г. по описа на Върховния административен съд, е задължителна практика за всички съдилища и държавни институции. В цитираното решение се приема, че” Разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения”. Също и че „нормите на чл. 104, ал.1 ЗДСл, чл. 237 ЗМВР, чл. 119 ЗДАНС и чл. 172, ал.1 ЗОВСРБ не регламентират изрично право да се търси обезщетение за неимуществени вреди, които са последица от незаконосъобразното уволнение, но и не изключват изрично това право”. Застъпено е становището, че не е обосновано, да се приеме, че служителите получили обезщетение в размер на 6 месечни брутни заплати за оставането си без работа, имплицитно се обезщетяват и за претърпени морални вреди, във връзка със същото уволнение.

Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е специална по отношение на чл. 1 ЗОДОВ, но не ограничава и не изключва възможността да се търсят неимуществени вреди, каквито изобщо не са предвидени в специалния закон.

Житейски възможно е от уволнението да бъдат причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психологически страдания или заболявания, а причинените вреди от актове, действия и бездействия на администрацията подлежат на обезщетяване на общо основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, стига вредите да бъдат доказани.

Не е спорно по делото, че Нейкова е получила обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл след възстановяването си на длъжност секретар на О. М. и че при издаването на заповед №1 от 27.04.2015 г. с която е прекратено служебното правоотношение, на ищцата на основание чл.61, ал.1 от ЗДСл. е платено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи частично иска, съдът е счел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори.. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент.

Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. При определяне размера на обезщетението съдът е изложил обстойни и изчерпателни мотиви, съобразявайки представените доказателства. Съдът е съобразил и периода на обезщетението. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Настоящата съдебна инстанция намира, че определеният размер на обезщетението от 30 000 лв. се явява справедливо. Върху присъдената сума правилно се присъжда и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на имуществените вреди за периода от 01.12.2014 г. датата на мълчаливия отказ до 26.04.2015 г. датата на уволнението, присъдени в полза на Нейкова, настоящата инстанция намира за правилен и обоснован извода на АССГ в оспореното решение, че ищцата неправилно и без правно основание не е допускана до работа, поради което следва в нейна полза да се присъди сумата от 5372,80 лв. – размера на заплатите, които би получила, ако не е била възпрепятствана да престира труда си, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

При проверката на обжалвания съдебен акт, на основанията посочени в чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото ще следва да остане в сила. При този изход на спора на никоя от страните по настоящото производство не се дължат разноски, поради неоснователност на касационните им жалби.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282 от 15.01.2021 г., постановено по адм. дело № 12145/2017 г. от Административен съд – София град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ АГЛИКА АДАМОВА