О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 63

София, 13.02.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №3769/2018 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№8292/11.6.2018 г., подадена от адвокат М. П. – процесуален представител на ищеца Е. Я. Б. и С. Х. Б., в качеството им на наследници на починалия им наследодател Х. С. Б., и двете от [населено място], против решение №I-32/26.4.2018 г. по гр. д.№390/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, III въззивен състав, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.203, ал.2 ЗОВСРБ отм., срещу Военно формирование 32890-Бургас.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

В изложението са поставени няколко правни въпроса. По четвъртия от тях, който съдът уточнява и конкретизира правния въпрос е както следва: „Относно момента, в който възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка и от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане, и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.“

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно...