Производството е по чл.230, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.

С определение №34/02.02.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във, връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т. д.№1/2016 г. по описа на ВКС и ВАС.

По посоченото тълкувателно дело е налице произнасяне с тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019 г. по т. д.№1/2016 г. на ВКС и ВАС, поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.

Предмет на касационно обжалване е въззивно определение №31867/06.12.2017 г. по ч. гр. д.№14338/2017 г. по описа на Софийския градски съд, II – Г въззивен състав, с което е потвърдено определение №242155/18.10.2017 г. по гр. д.№70751/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 51 състав.

С определението си въззивната инстанция е приела, че определението на районния съд е правилно, тъй като СРС не е компетентен да разгледа исковата молба, като изводът е обоснован с разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗЗДискр., а компетентен такъв е административен съд.

В изложението към частната касационна жалба е поставен процесуалноправният въпрос за това на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл.71, ал.1 ЗЗДискр. – гражданския или административния?

Посоченият въпрос е относим към изводите на въззивната инстанция и обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019 г. на ВКС и ВАС е прието следното:

„Исковете с правна квалификация чл. 71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд.

Искът с правна квалификация чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) е подсъден на районния съд.

Обявява за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г. от 19.05.15г. по т. дело № 2/2014г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т.4.“

В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност и се моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от районния съд.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид приетото с тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019 г. на ВКС и ВАС, което по естеството си представлява отговор на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Същата е и основателна.

С оглед приетото с тълкувателното постановление компетентен да разгледа спора е гражданския съд, в случая Софийския районен съд.

Водим от изложените съображения и на основание чл.230, във връзка с чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д.№371/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г. о.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №31867/06.12.2017 г. по ч. гр. д.№14338/2017 г. по описа на Софийския градски съд, II – Г въззивен състав.

ОТМЕНЯ въззивно определение №31867/06.12.2017 г. по ч. гр. д.№14338/2017 г. по описа на Софийския градски съд, II – Г въззивен състав, с което е потвърдено определение №242155/18.10.2017 г. по гр. д.№70751/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 51 състав.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводството.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: