Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Я. ЧЛЕНОВЕ:К. А. В. А. при секретар П. К. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаВ. А. по адм. дело № 5636/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. П. срещу Решение №159 от 5.04.2021 г. на Административен съд – Монтана по адм. дело №120/2021 г.
С решението е отхвърлена жалбата му срещу Отказ, №1808р-4863 от 15.02.2021 г. на началника на Районно управление - Монтана в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Монтана да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях.
Касационният жалбоподател – С. П., счита първоинстанционното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита за неправилен извода на съда, че нарушението на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) не е съществено. С дадения по-кратък срок, от предвидения в нормата, за отстраняване на нередовностите е накърнено правото му на защита, като липсата на изрични и конкретни указания също представлява нарушение на посочената разпоредба.
Твърди нарушение и на чл. 7 АПК, поради необсъждане на доводите му за наличие на закани и заплахи срещу него и семейството му, които обосновават необходимостта от издаване на разрешението.
Прави искане решението да бъде отменено. Касаторът се представлява от адв. С. Т., Адвокатска колегия - Монтана.
Ответникът – началникът на Районно управление - Монтана в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Монтана, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна следното:
На 10.02.2016 г. на С. П. е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие – револвер марка „Бърно/ZHR“, калибър - 38 special, №9820012270, със срок на валидност 9.02.2021 г.
На 22.12.2020 г. С. П. подава заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, с приложени всички изискуеми от чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ документи.
На 8.02.2021 г. г-н Порчев е уведомен, поради необоснованост на заявлението, в срок не по-дълъг от 7 дни, да изложи своите писмени искания и възражения, както и да приложи конкретни данни към тях.
На 12.02.2021 г. г-н Порчев представя обяснение към искането си като сочи, че притежава удостоверение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие от 2007 г., като за този период не е извършвал „нарушения относно изискванията за притежаване и съхраняване на оръжието“.
На 15.02.2021 г. началникът на Районно управление - Монтана в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Монтана, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, отказва на С. П. издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
На 17.02.2021 г. г-н Порчев представя допълнително обяснение, в което сочи, че в жилището си притежава големи суми пари и ценности, което е причина да получава закани и заплахи към себе си и семейството си. Сочи, че оръжието му е необходимо за спокойствието и сигурността, както на него, така и на семейството му.
На 23.02.2021 г. С. П. е уведомен за постановения отказ.
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма. Приема, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответен е на материалния закон и неговата цел.
Приема, че обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено, като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ, като законово изискване за издаване на разрешение е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението. По тези съображения за неоснователно приема възражението на жалбоподателя, че отговаря на изискванията за издаване на разрешение и е представил всички необходими документи за това. Административният орган има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл. 76 ЗОБВВПИ и във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, но за него не съществува задължение да провежда процедура по установяването на релевантните за издаването на административния акт факти, да издирва доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешение, включително да събира данни за наличието на необходимост от самоотбрана за заявителя. Законът възлага в тежест на лицето, подало искането, да докаже необходимостта си от придобиване на огнестрелното оръжие, а според съда в случая необходимостта от носене на оръжие не е установена от заявителя. Приема, че не са налице данни и доказателства, които да установяват, че лицето се намира в опасност за живота и здравето си, която да обоснове необходимостта от притежание и носене на оръжие за самоохрана.
Решението е правилно.
Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида – свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10).
Освен материалноправните изисквания, при наличието на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект, който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него – чл. 76, ал. 3, 4, 5, 6 и 7, чл. 77, 78, ал. 1 и 2, чл. 78а ЗОБВВПИ.
Следователно от една страна, законодателят е формулирал изрично материалноправни изисквания за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, а от друга страна, е регламентирал документите, които заявителят трябва да представи, за да може органът да прецени наличието или липсата на материалноправните пречки. Регламентирал е и самото производство по издаване на разрешение.
Безспорно е, че органът е длъжен да постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая по аргумент от чл. 35 АПК. Това изискване е проявление на основен принцип в административното производство – принципа на истинността, чл. 7 АПК, и безспорно нарушаването му е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Въпросът по делото обаче е не досежно спазването на чл. 35 АПК, а досежно задълженията на органа и на заявителя за събиране на доказателства – за кои факти доказателствената тежест на кого принадлежи. Именно в този контекст – спазването на разпределението на доказателствената тежест, следва да се разглеждат и доводите на касатора.
Както правилно е приел съдът, органът, с оглед на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешителното и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Например, че липсва документ посочен в чл. 76, ал. 4 ЗОБВВПИ или в някоя от другите разпоредби, или че за някой от посочените в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ факти не е представено доказателство или че представеното не съответства на изисквания.
Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя.
Следователно, органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително, или че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК, която задължава органа да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на административното производство. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. Тази разпоредба изключва приложимостта на чл. 36, ал. 1 АПК.
В случая не става въпрос за нито една от посочените хипотези.
С оглед на разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на исканото разрешително. Разбира се, задължение на органа е, да извърши проверка за верността на сочените факти в подкрепа на заявената цел.
От заявлението на г-н Порчев е видно, че той не е заявил цел за издаване на разрешителното. Дори в допълнителното обяснение такава не се сочи. Следва да се отбележи, че съдържанието на заявлението, в частта за целта и нейното обосноваване е предоставено на преценката на заявителя. В случая изобщо не сме изправени в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ тъй като не е налице нито непълнота, нито несъответствие с изискванията на закона по смисъла на посочената разпоредба.
Следва да се посочи, че представеното от г-н Порчев в първоинстанционното съдебно производство допълнително обяснение от 17.02.2021 г. е постъпило след издаване на оспорения отказ, поради което не може да бъде основание за неговата незаконосъобразност с оглед на невъзможността да бъде отчетено от органа. Заявителят е следвало да обоснове основателна причина за издаването на исканото разрешение с подаване на заявлението, като за целта органът му е дал и допълнителна възможност, въпреки, че не е имал такова задължение. Въпреки това Порчев за първи път излага подобни твърдения едва след изтичане на дадения срок и след постановяване на оспорения отказ. Независимо от това следва да се отбележи, че, видно от отказа, органът е извършил проверка, от която не са установени данни, които да установяват, че лицето се намира в опасност за живота и здравето си, която да обоснове необходимостта от притежание и носене на оръжие за самоохрана. Доказателства в тази насока не са представени и в съдебното производство.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №159 от 5.04.2021 г. на Административен съд – Монтана по адм. дело №120/2021 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Соня Янкулова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Калина Арнаудова
/п/ Весела Андонова