О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 54

София, 08.02. 2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Д. П

Членове: Е. М

И. П

като изслуша докладваното от съдия Петрова т. д. № 1862 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.295,изр. първо ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Зърнени храни-99”АД, [населено място] против Решение № 240 от 25.01.2018г. по т. д.№ 3477/2017г. на САС, ТО, 9 състав. С него, след отмяна на решението по т. д.№ 493/2013г. на СГС, ТО, V-2 състав /с което исковете са били оставени без разглеждане/ е постановено друго. Отхвърлени са, предявените от „Зърнени храни 99”АД срещу ДА”ДРВВЗ” искове с правно основание чл.254 ЗЗД за заплащане на извършените от търговското дружество разноски в размер на 108 133.58лв. за съхранение на военовременни запаси /зърно/ през периода 01.01.2008г.-29.06.2009г., ведно със законната лихва и за заплащане на обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на 33 529лв.

Твърдението в касационната жалба е, че решението на САС е неправилно /конкретните основания за неправилност не са посочени/. Като неправилен касаторът счита извода на САС, че правоотношението между страните е по възмезден договор за влог. Поддържа, че след изтичането на срока на договора за съхранение, търговецът има задължение да съхранява военовременните запаси до преместването им /чл.24,ал.4 ЗДРВВЗ/, поради което правоотношенията между страните следва да се уредят по правилото на чл.254,ал.1, ал.1, предл. второ ЗЗД - когато договорът за влог е безвъзмезден, влогодателят е длъжен да заплати на влогоприемателя обикновените и извънредните разноски за съхранение на вещта, които са фактурирани...