О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 96

гр. София, 08 февруари 2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, гр. дело № 3576 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото „Булгарконтрола“ ЕООД срещу решение № ІІІ-23/12.04.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 184/2018 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е постановено следното: 1) обезсилено е първоинстанционното решение № 1753/03.11.2017 г. по гр. дело № 1141/2016 г. на Бургаския районен съд – в частта, с която по реда на чл. 124, ал. 4 от ГПК е отхвърлен иска на жалбоподателя за установяване неистинност на удостовереното с акт за държавна собственост (АДС) № 1327/16.11.1994 г. на община Царево, представен като писмено доказателство по висящото гр. дело № 73/2008 г. на Царевския районен съд (ЦРС), право на собственост на праводателя на ответника „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – ДФ „Социален отдих“ – София, клон „Приморско“, като въззивният съд е прекратил производството по иска в тази част; 2) потвърдено е първоинстанционното решение № 1753/03.11.2017 г. по гр. дело № 1141/2016 г. на Бургаския районен съд – в „останалата обжалвана“ част; 3) в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.

Касационната жалба на ищеца „Булгарконтрола“ ЕООД е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за частична недопустимост и за неправилност...