Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.С от гр. [населено място ] срещу решение № 190 от 31.01.2018 г., постановено по адм. д. № 1085/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Второ отделение, ХII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за постановяване на нов административен акт при съблюдаване на законодателството на Европейския съюз и националните правни норми.

Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., в отговор от 6.03.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Г.С от гр. [населено място ] срещу решение № 2153-15-55 от 23.03.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. и потвърдените с него разпореждане № 151-00-797-1 от 31.01.2017 г. и разпореждане № 151-00-797-2 от 31.01.2017 г. на началник сектор „Краткосрочни плащания“, за Ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. П..

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба.

По първоначалното дело не е било спорно, че през периода 29.06.2015 г. до 25.07.2016 г. Г.С е работил във Великобритания (формуляр U 1) и от 28.07.2016 г. до 18.12.2016 г. – във „Валгруп 75“ ЕООД гр....