Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Управителя на Българска народна банка против решение № 3977 от 28.03.2018 г., постановено по адм. дело № 10567 / 2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение - тричленен състав, с което отменен мълчалив отказ на Управителя на Българска народна банка за предоставяне на обществена информация по точка 2 и подточки към нея т. 2.1, т. 2.2, т. 2.3 и т. 2.4 от заявление вх. № БНБ-75231 / 11.08.2016 г. на Д.К, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 2, ал. 2 и 5 и чл. 3 от ЗДОИ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Д.К от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно производство е мълчаливият отказ на Управителя на Българска народна банка да предостави на Д.К обществена информация по точка 2 и подточки към нея 2.1, 2.2, 2.3 и 2.4 от подадено заявление вх. № БНБ-75231/11.08.2016 г. Поискана е следната информация: По т. 2 - колко парични средства са разходвани от БНБ през 2014 г. за възнаграждения на членовете на УС на БНБ, включително и средствата за ДМС, включително и платени осигуровки/независимо от техния характер/ по фондовете на НОИ, НЗОК и пенсионни дружества?; по т. 2.1. - каква...