Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 15205/12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 8275/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.
В касационната жалба от Министъра на земеделието и храните, подадена чрез главен юрисконсулт В. Н., се оспорва решението в частта, с която е отменена заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, за останалите извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014 г. части от парцели [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер] в землищата на [община] и [община].
В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че съдът не е следвало да се позовава на експертизата на вещите лица, поради това че изводите им са извлечени при грешно тълкуване на данните от СИЗП. Те се основават на неотносими към кампанията данни от оглед на терена през 2016 г. С. Н № 5/2010 г. земеделските площи трябва да са в добро земеделско състояние към датата на заявяването им и да се поддържат до края на календарната година. Иска се да бъде отменено обжалваното решение в обжалваната част.
В касационната жалба на Г. В. И.-Т. се оспорва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата и срещу заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Твърди, че в решението е допусната грешка по отношение на площта на парцел [номер] и в общата декларирана площ, която е 194.09 ха, а не 186.49 ха. Излага доводи, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът не е следвало да кредитира протоколите от теренните проверки, които не са подписани и са с неточно съдържание. Съдът не е взел предвид, че РА е била длъжна да извърши допълнителни проверки съгласно Регламент ЕО № 1122/2009 г., когато констатира недопустими за подпомагане площи. Възразява, че към акта липсват мотиви и това не е отчетено от съда. С оглед на тези доводи моли да бъде отменено решението в обжалваната от нея част. В съдебно заседание се представлява от адвокат И., която поддържа касационната жалба и оспорва жалбата на министъра на земеделието и храните.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но неоснователни. Съдът е изяснил релевантните факти и обстоятелства. Несъстоятелни са твърденията, че съдът не е анализирал всички доказателства в съвкупност. Вещите лица професионално са изготвили заключенията си, поради което съдът се е позовал на тях и правилно е приложил материалния закон.
Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими.
Производството пред тричленния състав на ВАС, четвърто отделение е образувано по жалба от Г. В. И.-Т., от [населено място], против заповед № РД46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014 г. са останали общо 137.38 ха от описаните в жалбата 8 броя БЗС.
Съдът е отменил заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014 г. са останали части от парцели [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер] в землищата на [община] и [община] и е върнал преписката в отменената част на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част е отхвърлил жалбата на Г. В. И.-Т.. В мотивите си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е мотивирана, доколкото съображенията за изключване на оспорените БЗС са нагледно показани в цифровата ортофотокарта, снимки от GPS на парцелите и протоколите от теренните проверки. Съдът е приел, че не е налице нарушение поради неуведомяване на жалбоподателката за извършените теренни проверки, поради това че теренните проверки се извършват от местните структури на Министерството на земеделието, храните и горите, без задължение заявителите да бъдат уведомявани за тях.
Съдът се е позовал в решението си на приложимата Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, действаща към момента на издаване на процесната заповед. При преценка на критериите от тази Наредба и на заключенията на вещите лица по делото, при отчитане на конкретното местоположение на описаните и посочени в приложените към тях скици, е изложил съображения за всеки един от процесните БЗС. На условията за допустимост за подпомагане на постоянно затревените площи, съдът е преценил, че отговарят изключените от допустимия слой площи от парцели [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер], и в тази част е приел жалбата за основателна. Решението е валидно, допустимо и правилно.
От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № РД09-807/05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен обновения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г., чрез дешифриране на нова цифрова ортофото карта на страната. Със заповедта е указана възможността, земеделските стопани в едномесечен срок от уведомяването им да подадат възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2014 г. От Г. И.-Т. е подадено възражение по образец срещу заповедта, с посочени в него парцели с идентификатори: [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер], в землищата на [населено място], [населено място], [населено място],[населено място], [населено място] и [населено място], за които е подадено заявление за подпомагане с УИН 10/040614/53157. Възражението е разгледано, като видно от изпратеното на земеделския стопанин писмо изх. № 94-3991/11.06.2015 г. е прието за частично основателно, въз основа данните от извършени теренни проверки и сателитни изображения, по които е определена част общо от 137.38 ха от посочените в него имоти, попадаща извън допустимите за подпомагане площи. Така с процесната заповед № РД46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/ и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014 г.
Съдът е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е изложил мотиви, които изцяло са съобразени със събраните доказателства и с приложимия материален закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът е възприел изцяло експертизите, без да направи анализ на общите и специфични изисквания за допустимост в Наредба № 5/10.03.2010 г. Тези изисквания на Наредбата са били предмет на преценка от вещото лице по отношение на всеки от спорните имоти. Необходимостта от специални знания е именно при преценката доколко заявените за подпомагане парцели са заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, колко на брой и при каква гъстота са наличните дървестни насаждения и всички други изисквания по Наредбата. Съдът няма как да изложи други съображения, освен тези, основани на специалните знания на вещото лице. Позоваването на заключението на вещото лице е правилно, поради това че същото е компетентно изготвено, подробно и аналитично. Освен върху представените по делото писмени доказателства, вещото лице е направило и оглед на място. Заключението му се основава предимно на доказателствата, които са били на разположение и на експертите от министерство на земеделието и храните, които дешифрират ЦОФК, поради това е неоснователно възражението, че е преценено състоянието на парцелите от 2016 г. В заключението си вещото лице прави анализ на протоколите от теренните проверки и на снимките, които експертите са правили при тези проверки. С оглед на това касационната жалба от Министъра на земеделието и храните се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на касационната жалба на Г. В. И.-Т., касационната инстанция излага следните съображения:
Неоснователно е възражението за неправилно отразена площ на БЗС [номер] от 0.91 ха, при действителна площ от 0.97ха. Този парцел и във възражението на жалбоподателката е записан като БЗС [номер] и е посочен също с площ от 0.91 ха. Във възражението й срещу заповедта декларираната от нея площ на парцелите е 186.49ха. Поради това и вещото лице, и съдът нямат основание да приемат, че декларираната от Г. И. площ е в по-голям размер от посочения от самата нея.
Доказателствата по делото опровергават твърденията й, че протоколите от теренните проверки са частично неподписани от длъжностните лица, които са ги изготвили. Лицата, извършили проверките са вписани поименно и подписите им са поставени под протоколите. Съдържанието на тези протоколи е предмет на преценка след анализ на всички доказателства по делото. Още повече, че от страна на жалбоподателката не е направено искане за откриване на производство по оспорването им.
Посочената разпоредба на чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията има предвид констатирани нередности на подадени заявления при извършени административни проверки, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства на нередности. В този случай чл. 28, т. 2 указва, че данните за наличието на нередности, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. В случая проверката на заявените парцели е извършена от специалисти, след оглед на място и липсва законово изискване за последваща втора проверка на същите парцели.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че атакуваният административен акт не съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Отразените в заповедта данни, таблиците към нея и описаните БЗС с посочените площи, приети за недопустими за подпомагане, ведно с данните от административната преписка и приложените доказателства, отразяват ясно волята на административния орган и позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. Факт е, че по отношение на конкретни БЗС, И. е изложила конкретни възражения и част от тях са били преценени като основателни.
При изложените доводи обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски по делото не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,І колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15205/12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 8275/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. Решението е окончателно.