Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Бургас чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 521/23.03.2017г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 163/2017г. С него се отменя заповед № РД-25-1525/29.12.2016г. на директора на РЗОК Бургас.

Поддържат се доводи за недопустимост на решението, евентуално за неправилност, вследствие касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, [фирма] взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на управителите и представляващи [фирма] [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] против заповед № РД-25-1525/29.12.2016г. на директора на РЗОК Бургас. С нея се налага санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева на основание чл. 263, ал. 1 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. за нарушение на чл. 55, ал. 2,т. 5 от ЗЗО, чл. 185 от НРД за 2015г., изразяващо се от фактическа страна в това, че при работа с болничната документация при пациент ЗОЛ е хоспитализирано в лечебното заведение като по време на болничния престой е издаден болничен лист за 37 дни, който не е отразен в епикризата. Съдът е установил от фактическа страна, че при проверката е съставен констативен протокол, който е бил връчен на жалбоподателя и последният не е подал възражения по него с оглед на което е издадена оспорената заповед за налагане на санкции. Съдът е съобразил разпоредбата на § 45 на ЗИДЗЗО, съгласно която до приемането на нов НРД по чл. 53, ал. 1 ЗЗО проверките, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по...