Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Р. В. от [населено място], чрез процесуален пълномощник адв. Д. против решение № 2 от 06.01.2017 г. постановено по адм. д. № 265/2016 г. от Административен съд Ямбол, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 4070з-1450/19.10.2016 г. на ВПД Директор на Регионална дирекция "Гранична полиция"/РДГП/-Елхово. Касаторът счита съдебното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отм. енителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения. Иска се и отмяна на обжалваната заповед..

Ответникът по касационната жалба - директора на РДГП,редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Административен съд -Ямбол, е отхвърлил оспорването по жалба на Г. Р. В. - Началник на сектор "Логистика", към РДГП-Елхово при Главна дирекция "Гранична полиция"ГДГП/-МВР-София - срещу заповед № 4070з-1450/19.10.2016 г. на ВПД директор на РДГП-Елхово, с която на основание чл. 204, т. 4 и чл. 194, ал. 2,т.1, чл. 197, ал. 1, т., ЗМВР, във вр. с чл.199,ал.1,т.3,пр.3 от Закон за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че дисциплинарното наказание е наложено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

И в касационната инстанция основните доводи на В., са за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на производствените правила и неправилно прилагане на материалния закон, които не са констатирани от първоинстанционния съд.

Върховния административен съд споделя извода на АС-Ямбол, оспорената заповед съдържа задължителните реквизити на чл.210,ал.1 ЗМВР, както и, че при постановяването й не са нарушени производствените правила.

Следва да бъде споделен и извода на първоинстанционния съд, че административният орган правилно е приложил материалния закон. Съгласно приложимата за конкретния случай хипотеза на чл. 199, ал. 1, т.3,пр..2 от ЗМВР дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за забавено или лошо изпълнение на заповед.

Г. В. е санкциониран за следното нарушение: В качеството си на държавен служител, началник на сектор "логистика" към РДГП-Елхово, за времето от 19.11.2015 до 31.12. 2015 година, в качеството му на председател на Централна инвентаризационна комисия, назначена със Заповед № 4070з-1768/19.11.2015г. на директора на РДГП - Елхово - е допуснал инвентаризационната комисия на ГПУ-Болярово, да не извърши в срок инвентаризация на активите за 2015г.,числящи се на склад "Автомобилна и инженерна техника", при ГПУ-Болярово"

За неоснователни и ирелевантни са приети и възраженията на В. за наличие на обективни причини - свръх натовареност в края на календарната година и ангажираност на част от материално отговорните лица, пряко свързани с инвентаризацията по места. Правилно, първоинстанционния съд приема, че не се сочат конкретни факти и обстоятелства за причините, поради които единствено в ГПУ-Болярово - инвентаризацията не е приключила в срок и заповедта не е изпълнена.

Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и е приложил правилно материалния закон към така установеното. С оглед на това решението му е правилно.

При така изложените мотиви обжалваното решение на съда е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното Върховният административен съд, състав на Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 06.01.2017 г. постановено по адм. д. № 265/2016 г. от Административен съд Ямбол. Решението е окончателно.