Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Г. Т, чрез процесуалния му представител юрк. З., срещу решение № 524 от 29.12.2017г., постановено по адм. дело № 41/2017г. на Административен съд – гр. Д., с което е отменена Заповед № 30 от 11.01.2017г. на Кмета на община Г. Т, с която е наредено да се премахне „постройка“, намираща се в УПИ [номер], кв. [номер] по подробния устройствен план на [населено място], собственост на Ж. С. Ж. и Д. С. С..

В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в частност не е нарушена процедурата по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ, тъй като собствениците на строежа са уведомени, че могат да бъдат изслушани. Твърди и че не са допуснати нарушения във формата, както и че от събраните доказателства безспоно се е установило, че са на налице материално правните предпоставки на чл. 195 ал. 6 от ЗУТ за издаване на заповедта.

Ответниците Д. С. С. и Ж. С. Ж. с представен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния им представител, изразяват становище за неоснователност на същата и искат оспореното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С оспорената пред Административен съд – гр. Д. заповед на Кмета на община Г. Т е наредено да...