Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] против решение № 365 от 18.09.2017 г., постановено по адм. д. № 268 по описа за 2017 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й против заповед изх. № 12/29-05-470 / 28.06.2017 г. на Директора на РЗОК - Монтана.
Изложените подробни съображения се свеждат до необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 72, ал. 2 и ал. 3 и чл. 76 от ЗЗО, чл. 414 от НРД МД 2017 г. и § 11 от НРД МД 2017 г.
О. Д на Районната здравноосигурителна каса, [населено място], е оспорил касационната жалба в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Монтана е заповед изх. № 12/29-05-470 от 28.06.2017 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), [населено място], с която на [фирма] е наложена санкция - прекратяване на договор № 120499/05.05.2017 г., на основание чл. 410, ал. 1, пр. 1, б. „а“ от НРД МД 2017 г. за извършени три нарушения на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО, чл. 269, ал. 1, б. „а“ от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) на НС на НЗОК и § 11 от НРД МД 2017 г. и чл. 410, ал. 1, пр. 1, б. „а“ от НРД МД 2017 г.
С постановеното решение Административен съд – Монтана е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда произтичат от преценката на събраните по делото доказателства, при която е установено по безспорен начин, че изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) е отчел медицинска помощ, оказана на три починали здравноосигурени лица. Контролното производство, в хода на което са установени фактите, е проведено от длъжностни лица – контрольори в РЗОК – Монтана с компетенции да извършват проверки съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Възражението на изпълнителя на ПИМП срещу протокол №12/РД-17-210 от 31.05.2017 г. е разгледано от арбитражна комисия, която е потвърдила констатациите. Неизвършените медицински прегледи са отчетени със съставени от изпълнителя на ПИМП 3 бр. амбулаторни листа на дати 07.12.2016 г., 12.12.2016 г. и 21.04.2017 г., съдържащи всички реквизити, вкл. подписи на починалите лица. Директорът на РЗОК – Монтана при условията на обвързана компетентност е издал оспорената заповед за прилагане на санкцията, предвидена за констатирания вид нарушения с разпоредбите на чл. 59, т. 11, т. 1, б "а" от ЗЗО и чл. 410, ал.1, пр. 1, б "а" от НРД МД 2017 г.
Така постановеното решение е обосновано и правилно.
Неоснователен е касационния довод за неправилно прилагане на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), съгласно който проверките за изпълнение на договорите с НЗОК се извършват от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Видно от приложената в административната преписка заповед за възлагане на проверката №12/РД-17-210/05.05.2017 г., проверката е извършена от три длъжностни лица на длъжност „контрольори“ в сектор „ДКИМДПА“ в РЗОК – Монтана. По делото са представени трудовите договори на тримата служители, с които им е възложено изпълнение на длъжност „контрольор“ в сектор „Договаряне и контрол на медицинска и дентална помощ и аптеки“. В хода на контролното производство не са допуснати нарушения, опорочаващи релевантните за приложената санкция фактически установявания или нарушаващи правото на провереното лице на защита.
Следва да бъде подкрепен изводът на първоинстанционния административен съд за спазване на административнопроцесуалното правило на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО. Неправилно е становището на касационния жалбоподател, че сроковете по чл. 75 от ЗЗО и по чл. 393 от НРД МД 2017 г. са преклузивни. Арбитражната комисия, конституирана при спазване на нормативните изисквания, е легитимна и взетото от нея решение поражда правните последици по чл. 76, ал. 1 от ЗЗО. Представени са протокол № 2 от 15.06.2017 г., с който назначената арбитражна комисия е избрала председател и зам. председател и протокол № 3 от 15.06.2017 г., с който арбитражната комисия единодушно е потвърдила констатациите в протокол №12/РД-17-210 от 31.05.2017 г. Когато арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ.
Не се установява съществено нарушение на преходната разпоредба на § 11 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД МД 2017 г., в сила до 31.03.2018 г.).
Констатираните нарушения са извършени при действието на чл. 269, ал. 1, б. „а“ от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa, в сила от 01.04.2016 г. и чл. 410, ал. 1, б. „а“ от НРД МД 2017 г. в сила от 01.04.2017 г. И двете подзаконови разпоредби предвиждат, че при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, се налага санкция "прекратяване на договора" частично - по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност, в случая М. Т. З., която е и собственик на дружеството – изпълнител на ПИМП. По време на извършване на нарушенията е в сила по-високата по степен норма на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО, която е посочена в оспорената заповед като основание за издаването й. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на извънболнична медицинска помощ по определен пакет при отчитане от тях на дейност, която не е извършена – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Същият вид санкция страните са договорили и с клаузата на чл. 60, ал. 2, т. 1 от сключения помежду им индивидуален договор за 2017 г.
Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка. С разпореждане от 21.07.2017 г. Административен съд – Монтана е указал на жалбоподателката задължението да представи доказателства за установяване на твърденията й. С определението си от 11.09.2017 г., с което е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза, съдът обосновано е приел, че въпросите във връзка с достъпа на изпълнителя на ПИМП до Националната база данни за починали лица, как се отразява в системата на личния лекар за всяко ЗОЛ промяната на статута му и др. подобни, са неотносими към факта на нарушението, за което е приложена санкцията. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката е заявил, че не оспорва, че трите здравноосигурени лица са били починали към датите на отчитане на прегледите, но е изказал становище, че е необходимо да се установи дали лекарят умишлено е допуснал нарушенията. Безспорен е фактът, че жалбоподателката е издател на три амбулаторни листа, с които е отчела диспансерни прегледи, които със сигурност не би могла да извърши. Допуснатите нарушения се квалифицират по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО и са основание за прилагане на предвидената санкция.
Оспорената заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, обосноваващи прилагането на предвидената в закона и в договора санкция. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Монтана е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 365 от 18.09.2017 г., постановено по адм. д. № 268 по описа за 2017 г. на Административен съд – Монтана. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.