Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието, подадена чрез процесуалните му представители юрисконсулт К. и юрисконсулт Т., срещу Решение № 14770/ 04.12.2017 г., постановено по административно дело № 4756/ 2017 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е ОТМЕНЕН мълчаливия отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по заявление вх. № 94-К-37 от 08.02.2017 г. на К. П. Я., за преместването му от район на действие Районен съд Н. П в район на действие Районен съд Варна и е ВЪРНАТА преписката на административния орган за произнасяне с изричен акт в 14- дневен срок от влизане на решението в сила.

В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че по заявлението за преместване на основание чл. 34б от ЗННД (ЗАКОН ЗЗД НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) (ЗННД) не са налице нито една от двете изискуеми се предпоставки. Моли за отмяна на решението.

Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Т. поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на първоинстанционното решение на ВАС като неправилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответните страни по касационната жалба - К. П. Я. от [населено място] и Съвета на нотариусите на Нотариалната камара не ангажират становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение е бил сезиран с жалба на К. П. Я., нотариус с район на действие Районен съд Н. П, против мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление с вх. № 94-К-37 от 08.02.2017 г. съдържащо искане за преместването му на основание чл. 34б от ЗННД от район на действие Районен съд Нови пазар в район на действие Районен съд Варна.

С обжалваното Решение № 14770/ 04.12.2017 г., постановено по административно дело № 4756/ 2017 г. съставът на ВАС, трето отделение е приел, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол по силата на законовата фикция, установена в чл. 58 от АПК, а разгледана по същество - основателна.

За да отмени мълчаливия отказ, съдът е посочил в мотивите на решението, че нормата на чл. 34б, ал.2 от ЗННД задължава министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт - заповед за преместване или отказ за преместване, като уведоми писмено заявителя за своето решение по реда на ГПК.Он е извод, че нормата е специална и задължава административния орган да се произнесе в писмена форма. Така постановеното решение е ПРАВИЛНО.

Преместването на нотариус се разрешава при наличието на свободно място и наличието на важни причини, характеризирани в разпоредбата на чл.34б, ал.2 ЗННД като обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Легалното изброяване на възможните причини е примерно - въведен е критерий за преценка на тяхната значимост, според който причините трябва да водят до пълна или частична невъзможност за упражняване на дейността на нотариуса в съответния район на действие.

Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че нормата на чл. 34б, ал. 4 от ЗННД задължава министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт, с който да разпореди преместването в друг район на действие или да откаже, поради липсата на някоя от материалноправните предпоставки. Приложимата норма е специална и задължава същият да формира мотивирано волеизявление в писмена форма.

Административният орган е длъжен да се произнесе в 14- дневен срок, който започва да тече от датата на подаденото до него заявление. С неговото изтичане е налице мълчалив отказ– чл.58, ал.1 АПК, който е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Спецификата на настоящия случай предполага изрично произнасяне в хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, което е от изключителната компетентност на административния орган.

В съответствие с трайно възприетия подход от съдебната практика, в хипотезата на чл. 34б ЗННД, министърът на правосъдието упражнява компетентността си и в двете, допустими от закона форми - обвързана компетентност и оперативна самостоятелност. Задължението за произнасяне чрез обективиране на волеизявление в писмена форма, при излагане на мотиви за това, органът изпълнява при обвързана компетентност - чл. 9 АПК. По съществото на спора, но само относно преценката за наличието на т. нар. важни обстоятелства, по смисъла на чл. 34б, ал. 1, вр. ал. 2 ЗННД, министърът на правосъдието се произнася при условията на оперативна самостоятелност - чл. 6, ал.4 АПК.

Поради това, законосъобразно тричленният състав на ВАС е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на министъра на правосъдието за произнасяне с изричен акт в хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, който впоследствие ще подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, съобразно изискванията на чл. 168, ал.1 АПК.

С оглед на изложеното, обжалваното решение на ВАС, Трето отделение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14770/ 04.12.2017 г., постановено по административно дело № 4756/ 2017 г. по описа на ВАС, трето отделение. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдията Ж. П:

Изразявам несъгласие с решението на мнозинството от съдебния състав, с което се оставя в сила решение №14770/4.12.2017 г. по адм. дело №4756/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Намирам, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

В първоинстанционното решение се съдържат противоречиви, логически неиздържани съображения. От една страна, съдът приема, че непроизнасянето на министъра на правосъдието по заявлението на нотариус К. П. Я. за преместването му от района на Районен съд-Нови пазар в района на Районен съд-Варна формира мълчалив отказ, а от друга страна, че постановеният мълчалив отказ е назаконосъобразен, тъй като не е издаден писмен акт.

В нарушение на материалния закон тричленният състав на Върховния административен съд приема, че разпоредбата на чл.34б, ал.4 ЗННД задължава министъра на правосъдието да се произнесе по всяко искане на нотариус за преместване с писмен акт. Разпоредбата е ясна и категорично няма такова съдържание, което означава, че непроизнасянето на министъра на правосъдието в срока по чл.57, ал.7 АПК по подаденото заявление формира мълчалив отказ. Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му (чл.170, ал.2 АПК ). Съдът обаче не е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест и следва да представи такива доказателства, и съответно не се е занимал с обстоятелствата, обуславящи постановения мълчалив отказ.

Петчленният състав не констатира допуснатите от тричленния състав нарушения, възприемайки изложеното в първоинстанционото решение тълкуване. С оглед посочените от мен нарушения, съставляващи отменителни основания, считам, че решението от 4.12.2017 г. по адм. дело № 4756/2017 г. по описа на Върховния административен съд следваше да се отмени с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

. СЪДИЯ: