Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 5133 от 04.08.2017 г., постановено по адм. дело № 5269/2016 г. по описа на Административен съд – София-град.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна – [фирма], чрез своя пълномощник, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд –София-град е образувано по жалба на [фирма] срещу решение № 32-24963/28.01.2016 г. на началника на митница Русе, потвърдено с решение № Р-223/32-109304/19.04.2016 г. на директора на агенция „Митници“, с което на основание чл.107ж от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС) на дружеството жалбоподател е определено задължение за акциз в размер на 11 163,66 лева за акцизна стока - газьол, предмет на нарушение по АНП № 202/2015 г. по описа на митница Русе. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.107ж ЗАДС е приложима само в случаите на ангажирана административнонаказателна отговорност с влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по ЗАДС. Издаденото такова е било отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което оспорените решения са в нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно.

Правилно съдът е приел, че нормата на чл. 107ж ЗАДС е специална и регламентира облекчен ред за събиране на дължим акциз. Систематично тя е част от Г. Д “Административнонаказателни разпоредби”, Раздел І “Общи разпоредби” на ЗАДС. За да се определи задължение за акциз по този ред, е необходимо да се установи, че стоката е предмет на нарушение по ЗАДС, което е установено по реда на ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) съгласно чл. 128, ал. 1 ЗАДС с влязло в сила наказателно постановление. След установяване на нарушението по посочения ред митническият орган може да издаде акт на основание чл. 107ж ЗАДС за събиране на дължимия акциз за стоките, предмет на нарушението.

По делото е установено, че към момента на издаване на оспореното решение на началника на митница Русе е образувано производство по ЗАНН срещу [фирма]. Впоследствие е издадено наказателното постановление. Към момента на постановяване на двете решения на митническите органи същото не е влязло в сила. В хода на съдебното оспорване на митническия акт наказателното постановление е отменено, като решението на районния съд е влязло в сила. При тези данни правилно съдът е приел, че не е установено по предвидения в ЗАДС, препращащ към ЗАНН нарушението, което е основание за дължим акциз за стоките. Този порок на оспореното решение обосновава извод за неговата материална незаконосъобразност. Издаването му е обусловено от установяването по безспорен начин в друго производство по реда на ЗАНН на административно нарушение, касаещо неплащането на акциз, за което нарушение да е налице влязло в сила наказателно постановление. Не е допустимо нарушението да се установява в производството по оспорване на административния акт, издаден на основание чл.107ж, ал. 2 ЗАДС.Аистративният орган е разполагал с общия ред по чл. 104 ЗАДС за установяване и събиране на задължението за акциз. Решението на началника на митница Русе е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 4 АПК като издадено в противоречие с материалния закон.

Законосъобразно и обосновано Административен съд София - град е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение в административното производство. Не са изложени фактически и правни основания за обосновка на извода, че се дължи акциз от ответното дружество. Съгласно чл. 107ж, ал. 1 ЗАДС акцизът се дължи на общо основание и съобразно чл. 20, ал. 2 ЗАДС административният орган следва да посочи основание за дължимост на акциза, както и фактически съображения за това, които в случая липсват.

С оглед горното обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5133 от 04.08.2017 г., постановено по адм. дело № 5269/2016 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.