Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от "Булленд" ЕООД, чрез процесуални представители адв. М., срещу Решение №160/11.01.21г., постановено по адм. д. №8379/2020г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - С580-0086412/24.07.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ София, в Г. Д „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Не претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационна жалба – Началник отдел „Оперативни дейности“ София, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Булленд" ЕООД, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - С580-0086412/24.07.2020г.,, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ София, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект – антикварен магазин, находящ се в гр. С.,бул."Е. Й"№37 стопанисван от "Булленд" ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ ЗДДС.Пудителната административна мярка е наложена за това, че при проверката в обекта, извършена на 30.06.20г. при продажба на една статуетка на стойност 45лв. не е издаден фискален касов бон от наличното и работещо ФУ при извършеното плащане за покупката, в нарушение на изискванията по чл.3, ал.8, т.1, вр. чл.25, ал.4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че е установено извършеното нарушение на нормативно изискване за издаване на фискален касов бон при покупка в търговския обект, което предпоставя наличие на материалните предпоставки по чл.186, ал.1, б.“а“ ЗДДС за налагане на ПАМ. Стигнал е до извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. По силата на чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.
В случая между страните не е спорно, че към момента на осъществената проверка в търговския обект не е издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта ФУ. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК.
При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Цитираната разпоредба предоставя на административния орган при условията на оперативна самостоятелност конкретната преценка за продължителността на срока на налагането на ПАМ, но при съобразяване на необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел.
В случая, в оспорената заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Независимо, че е посочено, че са съобразени тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, то изложените в тази връзка релевантни факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. Напълно необоснован е и доводът, че е необходим определен срок за промяна на организацията на дейността в конкретния обект, без да е установено, че в провереният обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.
Настоящият състав намира, че определеният със заповедта 14-дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Това заключение следва от обстоятелството, че при затварянето на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение. За него в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Ето защо продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ се явява явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК и обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.
Решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на заповедта за ПАМ.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №160/11.01.21г., постановено по адм. д. №8379/2020г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка№ ФК - С580-0086412/24.07.2020г.,, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ София, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, Решението не подлежи на обжалване.