Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Директор на Б. Д „Черноморски район“ (БДЧР), подадена чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Вълкова, против Решение № 1724 от 10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1998/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което отменен Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 1/2020/02.09.2020 г., издаден от Директора на БДЧР.

В жалбата се излагат доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че случая не попада в приложното поле на § 143 ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ДВ. Бр. 61 от 2010г./. Поддържа, че съдът е дал „разширителен смисъл“ на нормата на § 62 ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) (обн. в ДВ бр. 58 от 2015 г.) и необосновано е приел, че таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б.“а“ от ЗВ следва да бъде изчислена на основание чл. 194, ал. 5, т. 1, б.“а“ от ЗВ на база годишното фактурирано водно количество от В и К оператора на потребителите, които ползват услугата отвеждане на отпадъчни води в куб. м. Според касатора е приложима разпоредбата на § 143 ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ДВ. Бр. 61 от 2010г./, според която в случаи като процесния таксата следва да бъде определена на база общото разрешено количество за заустване отпадни води, при липсата на пречиствателна станция. Претендира се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата.

Ответникът – „Водоснабдяване и канализация“ЕАД („ВиК“ЕАД), гр. Б., чрез процесуалния си представител гл. юрк.. З, в нарочно депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и настоява за...