Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от „О. Ф. Т НВ“, със седалище и адрес на управление в Назарет, Белгия, с номер за целите на ДДС в РБ. [], подадена чрез адв. Г.С, с адрес за кореспонденция гр. С., бул. [адрес] № [номер], ет. [номер], против Решение № 4134 от 23.07.2020г., постановено по адм. дело № 3741/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221019001582-091-001 от 03.12.2019 г., издаден от началник-сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. С., потвърден с Решение № 359/06.03.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. С. при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС) в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 774 892,70 лева за данъчни периоди от м.11.2018 г. до м. 01.2019 г., ведно с лихви за забава в размер общо на 53 365,66 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства за извършване на спорните доставки с място на изпълнение на територията на страната между О. Ф. Ил и О. Ф. Т, респ. за последваща препродажба на стоките на територията на Р. Б от „О. Ф. Т“ НВ към „А. Ф. Т Юръп“ ЕООД. Твърди се, че в случая липсват доказателства за наличието на данъчна измама,...