Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. от гр. Б. срещу решение № 1758 от 15.12.2020 г. по адм. дело № 2178 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-02-75/04.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Бургас.
Изложените съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалноправни разпоредби и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Д на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Б., не е взел становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване.
При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 1040-02-75 от 04.09.2020 г. на Директора на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Бургас и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-02-00473442 от 18.10.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което на Е. Б. е разпоредено да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, за гледане на болен член от семейството и карантина и за бременност и раждане през периода от 15.12.2012 г. до 12.07.2017 г. в размер на 23 081.42 лв., от които 16 208.59 лв. - главница и 6 872.83 лв. - лихва от датата на неправомерно полученото плащане до датата на издаване на разпореждането.
За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Бургас е приел за доказано, че от 29.01.2009 г. жалбоподателката е упражнявала без прекъсване трудова дейност като собственик и управител на "З. А Б." ЕООД. Изводите на съда произтичат от преценката на събраните по делото доказателства, при която е установено, че през проверявания период 2011 г. - 2017 г. управлението на търговското дружество не е възлагано на друго лице, няма вписани промени и/или нотариално заверено пълномощно, възлагащо управленски функции на друго лице чрез учредяване на прокура или упълномощаване на търговски пълномощник. Осъществяваната от жалбоподателката дейност като управител, организиращ търговската дейност на дружеството, по своето естество е трудова дейност и е предпоставка за задължително социално осигуряване. На основание чл. 46, ал. 3 от КСО извършването на трудова дейност е правоизключващ факт за получаването на обезщетения от ДОО. Съдът се е позовал на решение № 3402 от 05.03.2020 г. по адм. д. № 14317/2019 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 1600 от 04.10.2019 г. по адм. д. №3304/2018 г. на Административен съд – Бургас и е отхвърлена жалбата на Е. Б. срещу решение № 1040-02-135/31.10.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас, ведно с потвърдените с него задължителни предписания с изх. № ЗД-1-02-00459835 от 18.09.2018 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Бургас. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователен е касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила за събиране на доказателства и изясняване на спорните по делото факти. С определението си от съдебно заседание на 07.12.2020 г. Бургаският административен съд правилно е оставил без уважение искането на жалбоподателката за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение след преглед на счетоводните документи на дружеството какви трудови възнаграждения са били начислявани на управителя и какъв образец декларации (обр. 1 и обр. 6) са подавани. За посочените обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства, които подлежат на преценка от съда, без да е необходимо назначаване на вещо лице със специални знания. Недопустимо е да се установява чрез свидетелски показания, че през определени периоди жалбоподателката не е упражнявала функциите на управител и не е работила. Фактите във връзка с упражняването на трудова дейност се установяват със съставените документи относно осъществяваната от дружеството стопанска дейност и представителството му. Законодателят придава значение на факта на осъществявана дейност без значение къде е било работното място на подлежащото на осигуряване лице, какво е било работното му време и дали счетоводното обслужване е било възложено на трето лице. Периодът на подадените декларации обр. 1 и обр. 6 се установява от приложените по делото справки от Персоналния регистър на НОИ (л. 245 - 257). На 02.08.2018 г. след предприети действия от страна на контролните органи на ТД на НАП - Бургас са извършени корекции на подадените данни за оспорващата в регистъра на осигурените лица. Жалбата на Е. Б. срещу решение № 1040-02-135/31.10.2018 год. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, ведно с потвърдените с него задължителни предписания с изх. № ЗД-1-02-00459835/18.09.2018 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Бургас, е била отхвърлена с решение № 3402 от 05.03.2020 г. по адм. дело № 14317/2019 г. на Върховния административен съд. В мотивите на решението е посочено, че за периода 01.01.2011г. – 30.11.2016г. и от 18.07.2017г. за лицето са подавани редовни декларации обр. 1 от ЕИК по БУЛСТАТ[номер], с код 12 като собственик на ЕООД.Ао са внасяни осигурителни вноски, съответстващи на подадените декларации. Подадени са декларации обр.6 за периода 2011г., 2012г., 2014г. и 2016г. с дължимите осигурителни вноски по фонд ДОО, фонд ДЗПО и фонд ЗО. Именно в качеството си на управител и собственик на търговско дружество жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице и на това основание е внасяла осигурителни вноски.
На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. По спорния по делото въпрос относно действително упражнявана от жалбоподателката трудова дейност като основание за осигуряването й и правоизключващ факт на правото на парично обезщетение от ДОО първоинстанционният административен съд обосновано е приел, че управлението на дружеството през процесния период се е осъществявало от неговия собственик и управител. Факт е, че през периодите на временна неработоспособност жалбоподателката не се е възползвала от нормативната възможност да предостави на друго лице (прокурист или търговски пълномощник) управлението на дружеството. От съвкупния анализ на всички събрани доказателства е безспорно установено, че дружеството е осъществявало стопанска дейност през релевантните периоди и от страна на управителя са били предприети множество действия по изпълнение на функциите му пряко или чрез други лица. Издадените болнични листове от органите на медицинската експертиза на временната работоспособност не опровергават установените факти във връзка с извършваната от управителя трудова дейност през периодите на временна неработоспособност. В подадените от дружеството годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО (ЗАКОН ЗЗД КОРП. П. О) са декларирани приходи и разходи от основна дейност „фризьорски и козметични услуги“, сключвани са трудови договори и договор за реклама във вестник, подписани от жалбоподателката, както също и фактури, платежни нареждания и касови книги. Данните сочат, че функциите за организация на производствената и търговската дейност на предприятието са били извършвани лично от управителя. Оспорващата се е регистрирала като самоосигуряващо се лице, а самоосигуряващите се лица подлежат на осигуряване при условията на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО. Видът и регулярността на извършваните дейности потвърждават правилността на извода на първоинстанционния съд за реализирана трудова дейност от страна на жалбоподателката като управител на дружеството. За целите на задължителното социално осигуряване изпълнението на функциите на управител на търговско дружество се счита за трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване.
Предназначението на паричните обезщетения от фондовете на ДОО е да заместят доходите на осигурените лица по време, когато поради настъпване на осигурено събитие те не са в състояние да упражняват трудова дейност. На основание чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Недобросъвестно получените плащания от фондовете на ДОО подлежат на възстановяване от осигуреното лице по реда на чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, като е необходимо да се има предвид, че в подадената жалба и в хода на съдебното производство констатацията на осигурителния орган за недобросъвестност на осигуреното лице не е била оспорена и не е бил повдигнат спор за добросъвестност по чл. 114, ал. 6 от КСО.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1758 от 15.12.2020 г., постановено по адм. дело № 2178 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас РЕШЕНИЕТО е окончателно.