Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Р. ЧЛЕНОВЕ:Т. К. . при секретар И. К. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 5668/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на А. Н. от гр. София против решение № 2525/15.04.2021 г., постановено по адм. дело № 7907/2020 г. на Административен съд - София – град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му.

Ответникът - Столична община в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил иска на касационния жалбоподател срещу Столична община за заплащане на обезщетение по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди, като е приел, че същият е неоснователен и недоказан. Така постановеното решение е велидно, допустимо и правилно Делото се разглежда за втори път от Административен съд – София град след отмяна на постановеното по адм. д. № 6434/2019г. решение № 7111 от 20.11.2019г. При първото разглеждане от касационната инстанция са дадени указания по прилагане на закона.

След връщане на делото пред първата съдебна инстанция съдът е спазил указанията , дадени в отменителното решение на Върховен административен съд, като се е произнесъл по обективно съединените искове за заплащане обезщетение за претендирани имуществени и неимуществени вреди от Столична община.

По делото е установена фактическа обстановка, която настояща инстанция следва да възприеме като обективна и неоспорена и на основание чл. 220 АПК, съдържащ забрана за фактически установявания.С Решение № 7111/20.11.2019г. по адм. д. № 6434/2019г. на АССГ са отхвърлени като неоснователни и недоказани искове на ищеца, против Столична община с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 341 лева. С Решение №10883/07.08.2020г. по адм. д. № 1190/2020г. на ВАС е отменено Решение №7111/20.11.2019г. по адм. д. № 6434/2019г. на АССГ, като делото е върнато за ново разглеждане със задължителни за съда указания. Посочено е, че от обстоятелствената част на исковата молба и допълнителната молба от 27.06.19г. следва, че твърденията на ищеца са за вреди от нищожен акт - нищожно НП. Действително, както в исковатамолба, така и в уточнителната молба ищецът сочи, че вредите са от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, но при конкретизирането им в съдържанието на молбите, става ясно, че ищецът има предвид административнопроизводствените действия по издаване на НП. Следователно, съдът е сезиран с два обективно съединени иска (единият за заплащане на имуществени вреди, а другият за обезщетяване на неимуществени вреди), предявени при условията на чл.204, ал.3, хипотеза първа АПК. Посочено е още, че съдът следва да се произнесе по основателността на предявените искове, преценявайки и излагайки съображения в мотивите на решението си, нищожно ли е или не НП именно преценявайки извършените действия от длъжностните лица, участвали в производството по издаването му, както и налице ли са бездействия на тези лица за нормативноустановени действия, които следва да са част от това производство, каквато преценка съдът не е направил. Съдът още следва да изиска уточнение от ищеца относно предявения от него иск за неимуществени вреди, в какво се изразяват те и какъв е периодът, в който ищецът ги е търпял. С молба от 09.09.2020г. от страна на ищеца са направено уточнение за периода на търпяните вреди и вида на неимуществените вреди.

Основният спорен въпрос по делото е свързан с това дали издаденото наказателно постановление въз основа на НП № СОА17-РД11- 4635/11.08.2017г., издадено от зам. кмет на СО, с което за извършеното нарушение на касационния жалбоподател е наложено административно наказание глоба в размер на 60 лева има действие по отношение на същия, доколкото в него фамилното име не съвпада с действителното. На този въпрос административният съд е отговорил положително, като е приел, че е налице идентитет между ищеца – А. И. и А. Н.. За да се обоснове съдът е приел, че изводът следва от идентичността на първите две имена на лицето, посочено в наказателното постановление и страна в образуваното въз основа на него изпълнително производство и лицето, посочено в АУАН. Налице е пълно съвпадение на единния граждански номер, посочен в наказателното постановление и АУАН. Въз основа на тези обстоятелства се прави извод, че адресат на наложеното с НП № СОА17-РД11- 4635/11.08.2017г. административно наказание е именно ищецът пред първата съдебна инстанция А. Н.. Посочва се, че съгласно чл. 52 ЗАНН, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя, а наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В случая не се установява нередовност на акта, поради което хипотезата на чл. 52, ал.2 ЗАНН не е налице. Видно от доказателствата АУАН е съставен на касационния жалбоподател, като в него имената и ЕГН са отразени с точност. Актът е връчен на лицето, срещу него не е постъпило възражение и е последвало производство по налагане на административното наказание. За да се приеме, че административно-наказателната отговорност е ангажирана срещу лице, което не е нарушител, т. е. не са налице условията на чл. 52 , ал.1 ЗАНН, следва самоличността на нарушителя в производството по установяване на нарушението да не е установена по безспорен начин. В случая това не е налице. Видно е, че при установяване на нарушението самоличността на нарушителя е установена, установено е и нарушението и елементите от фактическия състав на същото. Този извод се налага поради обстоятелството, че наказателното постановление е влязло в сила като необжалвано и обвързва със задължителната си сила всички правни субекти и съда. Що се отнася до фамилното име, посочено в наказателното постановление, то следва да се приеме, че при съвпадение на останалите идентификационни за статута на лицето признаци, в наказателното постановление е налице очевидна фактическа грешка. С оглед на изложеното настоящата инстанция следва да приеме, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2525/15.04.2021 г., постановено по адм. дело № 7907/2020 г. на Административен съд - София – град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Иван Раденков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Т. К. п/ Юлиян Киров