Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, гр. Б., ул. „Княз Ал. Батенберг“ №1 и на „Ейнджъл - Дайвърс“ ООД, седалище и адрес на управление гр. Б., ж. к. „П.Р.С“ бл. 27, вх. „К“, ет. 3 срещу Решение №1515 от 05.11.2020 г. на Административен съд, гр. Б., по административно дело №1514/2020 г.
С решението съдът е отменил Решение №РД-260 от 13.07.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което на „Ейнджъл - Дайвърс“ ООД е определена финансова корекция в размер на 4,5% от стойността на преизчислената държавна помощ, отхвърлил е искането на „Ейнджъл - Дайвърс“ ООД за обявяване на нищожността на покана за доброволно изпълнение, изх. № 2600-4308 от 01.04.2016 г., и е прекратил съдебното производство в частта относно искането за обявяване на нищожността на уведомление, изх. № 2600-4308 (1) от 01.04.2016 г. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, счита решението в частта, с която съдът е отменил решението му за определяне на финансова корекция за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Излага разбирането си за приложимостта на чл. 73, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и сочи, че не е определял два пъти финансова корекция за една и съща нередност. С издаването на Решение №РД-260 е започнал ново разглеждане на нередността като е взел предвид указанията и е спазил процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ.
Сочи, че писмо-покана за доброволно изпълнение, изх. №2600-4308, и писмо-покана за доброволно изпълнение №2600-4308 (1), и двете от 01.04.2016 г., са издадени към момент, когато финансовите корекции са смятани за частно държавно взема. Тъй като понастоящем са обявени за публично държавно вземане е стартирал процедурата за издаване на Решение №РД-260. Излага фактите по предприетите действия по принудително събиране по писмо-покана, изх. №2600-4308, и становището на Националната агенция за приходите. Позовава се на съдебна практика.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Д. В..
2. Ответникът по касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД, счита същата за неоснователна.
За безспорно по делото счита прилагането на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове при определяне на финансови корекции. Излага фактите по проведеното през 2016 г. производство за определяне на същата финансова корекция и счита за правилен извода на съда, че с Решение №РД-260 органът определя за втори път една и съща финансова корекция.
Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част за отмяната на Решение №РД-260. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Д. Е., Адвокатска колегия, гр. Б..
3. Касационният жалбоподател – „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД, счита съдебното решение в частта, с която съдът отхвърля искането му за обявяване на нищожността на покана за доброволно изпълнение, изх. №2600-4308 от 01.04.2016 г. за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
За неправилен счита извода на съда за характера на поканата като акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, тъй като окончателното плащане по проекта е извършено на 15.02.2013 г., а производството по установяване на нередност е започнало на 06.01.2016 г. С оглед на това то е следвало да бъде проведено чрез издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, издаден на основание чл. 62 от ЗПФ (ЗАКОН ЗЗД ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ) (ЗПФ) по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК). Поради това счита процесната покана за нищожна.
За противоречиви счита мотивите на съда относно същността на поканата като акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, тъй като покана се издава тогава, когато задължението е ликвидно и изискуемо.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Д. Е., Адвокатска колегия, гр. Б..
4. Ответникът по касационната жалба на „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД – изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, счита същата за неоснователна.
Излага разбирането си за характера на поканата за доброволно изпълнение и факта, че в случая процесната покана е издадена към момент, когато финансовата корекция е считана за частно държавно вземане. Към настоящия момент тя е публично и поради това е издадено и Решение №РД-260. Излага повторно соченото в касационната му жалба относно поканата, в т. ч. относно становището на Националната агенция за приходите и съдебната практика.
Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт К. А..
5. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:
1. На 21.03.2012 г. между „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД и Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г. е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 134 880,08 лв. за проект „Изграждане на лодка – тип катамаран за обработка на култивирана мида“ на обща стойност 224 800,13 лв. Съгласно одобрената производствена програма добивът за първата производствена година е 20 тона или продукция на стойност 364 500,00 лв.
2. На 22.08.2012 г. на „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД, с оторизационно писмо №0/0/0/0/84/, е одобрена и на 31.08.2012 г. е изплатена сума в размер на 95 621,12 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ.
3. На 07.02.2013 г. на „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД, с оторизационно писмо №0/0/0/0/133/, е одобрена и на 15.02.2013 г. е изплатена сума в размер на 38 379,00 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ.
4. На 28.03.2016 г., с Решение №РД-84, издадено на основание член 70, параграф 1, б. б), изр. 1 и член 96, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕО) №1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 година за Европейския фонд за рибарство (Регламент №1196/2006) и чл. 14, ал. 1 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредба за администриране) изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури регистрира нередност по договора за безвъзмездна финансова помощ от 21.03.2012 г. с „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД изразяваща се в „неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма“ в размер на 74,39%, изчислена на 5 127,35 лв. – 4,5% от оторизираната сума в размер на 113 941,01 лв.
5. На 01.04.2016 г. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури издава на „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД покана за доброволно възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ, №2600-4308, в размер на 5 127,35 лв. за нарушение, изразяващо се в 74,39% неизпълнение на производствената програма.
6. На 01.04.2016 г. с документ, изх. №2600-4308 (1), на „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД са изпратени Решение №РД-84 и поканата за доброволно изпълнение, №2600-4308.
7. На 06.12.2017 г., с документ, изх. №2600-20718, на „Ейнджъл - Дайвърс“ ООД е изпратено уведомление за дължимост на суми (главница и лихви) за регистрирана нередност. Съобщението е връчено на „Е. Д“ ООД на 11.12.2017 г.
8. На 12.01.2018 г. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури уведомява Националната агенция за приходите за неплатено задължение по договор за безвъзмездна финансова помощ от „Ейнджъл - Дайвърс“ ООД с искане за принудително събиране на частно държавно вземане в размер на 5 127,35 лв.
9. На 19.05.2020 г. „Ейнджъл - Дайвърс“ ООД е уведомено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури за откриване на производство по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФИ за определяне на финансова корекция в размер на 5 127,35 лв. за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10 ЗУСЕСИФ и чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 41 от Наредба №6 от 03.05.2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. „Производствени инвестиции в та“ по Приоритетна ос №2 „, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и “ от Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Р. Б, финансиране от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г. (Наредба №6) осъществена чрез „неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма“ за 2014 г. в размер на 74,39%.
10. На 26.06.2020 г. „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД представя възражение.
11. На 13.07.2020 г., с Решение №РД-260, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10 ЗУСЕСИФ и чл. 46 във вр. с чл. 41 от Наредба №6 определя на „Е. Д“ ООД финансова корекция в размер на 5 127,35 лв. за нередност за нарушение „неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма“ за 2014 г. в размер на 74,39%.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, следното:
Искането за обявяване на нищожността на уведомление, рег. №2600-4308 (1) от 01.04.2016 г., приема за недопустимо, тъй като актът няма белезите на индивидуален административен. Той е придружителен документ, с който на жалбоподателя са връчени издадени в производството по чл. 14, ал. 1 от Наредба за администриране – решение за администриране и покана за доброволно изпълнение.
Искането за обявяване на нищожността на покана за доброволно изпълнение, рег. №2600-4308 от 01.04.2016 г., приема за допустимо, тъй като актът обективно съдържа властническо волеизявление с оглед на приложимостта към датата на издаването му на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и доколкото с него се приключва производството по определяне на финансова корекция, а за жалбоподателя е налице правен интерес от обявяването на неговата нищожност.
Приема, че актът е издаден от компетентен орган с оглед на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗРА (ЗАКОН ЗЗД РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ) (ЗРА) и чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Актът е издаден в исканата от закона писмена форма, подписан е и волята на органа е ясно установима. В хода на производството органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до нищожност на акта. Неспазването на изискването на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ обосновава незаконосъобразност, не и нищожност на акта. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на акта, като в случая не е налице пълна липса на условията или предпоставките за издаването му. Законодателят предвижда издаването на такъв акт, а от него е установимо обективирано волеизявление на органа за определяне на финансова корекция, поради което актът не е нищожен и на това основание. С акта е постигната и целта на чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ.
Съдът приема за неоснователни доводите на жалбоподателя, че определянето на финансова корекция е следвало да стане с акт за установяване на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, тъй като с акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер, а не се установява.
Въз основа на горното съдът прави извод за валидност на оспорения акт.
По отношение на Решение №РД-260 съдът приема жалбата за допустима и основателна. Решението е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство органът не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но актът е материално незаконосъобразен поради нарушение на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Нарушена е забраната за определяне на повече от една финансова корекция за една и съща нередност. В случая за процесната нередност е определена финансова корекция с поканата за доброволно изпълнение, рег. №2600-4308, и с Решение №РД-260, при това без да са установени нови факти или обстоятелства. Процесната покана, която обективира волеизявлението на органа за определяне на финансова корекция, не е била оспорена пред съда относно нейната законосъобразност, поради което е породила целените правни последици. Непредприемането на действия по събиране на вземането приема, че не променя извода му.
Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на Решение №РД-260 и го отменя.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни.
V. По съществото на спора:
1. По касационната жалба на „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД:
Доводите на касатора „Ейнджъл – Дайвърс“ ООД за неправилност на съдебното решение в обжалваната част са за вида на акта, чрез който органът е следвало да определи финансовата корекция – не чрез акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а чрез акт за публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Този довод на касатора е неоснователен.
В изключително подробни, точни и ясни мотиви първоинстанционният съд е изяснил приложимостта на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ към издадения през 2016 г. акт от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (би следвало този акт изпълнителният директор да издава в качеството си на ръководител на Управляващия орган на оперативната програма, но той трайно отказва да спазва изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 и 8 в частта за наименованието на органа, издал акта, независимо, че правомощията, които упражнява са на орган с установено в чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 6, ал. 4 ЗРА наименование).
Първоинстанционният съд е направил изключително точен анализ на пороците, които биха могли да обосноват нищожност на оспорения акт и правилно е приел, че такива пороци не са налице нито по отношение на компетентността, тъй като именно издалият акта орган е компетентен да прави за процесния бенефициер задължителни волеизявления с процесния предмет – определяне на финансова корекция, нито по отношение на задължителната писмена форма, тъй като актът е в задължителната писмена форма. Както обосновано приема и първоинстанционният съд не е налице и нарушение на материалния закон, което да обосновава нищожност, тъй като с акта нито се нарежда извършването на очевидно престъпление, нито се създава невъзможно правно или фактическо положение. Що се отнася до порока нарушение на административнопроизводствените правила той никога не може да доведе до нищожност на един акт. Нарушенията на административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, е преценка по същество на акта.
Първоинстанционният съд правилно е установил съдържанието и правните последици, които актът, рег. №2600-4308 от 01.04.2016 г., е породил поради влизането му в сила, макар по делото да не е представено доказателство за надлежното връчване на този акт на бенефициера (по смисъла на член 3, б. л) от Регламент №1198/2006). Фактът, сочен по делото от органа в представен от него документ, че на 28.04.2016 г. акт, рег. №2600-4308, е връчен надлежно на бенефициера, удостоверено с обратна разписка №ИД PS 8000 01J1XB I, не е оспорен от бенефициера, което прави правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд. При правилно установеното съдържание на акта и доказаното негово влизане в сила правните последици от акта са настъпили, т. е. с него е определена финансова корекция на бенефициера. Дали този акт подлежи на принудително изпълнение или не е въпрос, свързан с изпълнението на акта, не и с неговата валидност.
Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно необходимостта финансовата корекция да е определена чрез акт, издаден по реда на чл. 62 ЗПФ във вр. с чл. 166 ДОПК, което обосновавало нищожността на акт, рег. №2600-4308 от 01.04.2016 г. Безспорно е, че чл. 62 ЗПФ задължава органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране, но тази разпоредба по никакъв начин не е обвързана със Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Тя е едно законово пожелание, което докато не е конкретно обезпечено със законово установени правомощия на конкретния орган и ред, по който да се извършат „необходимите действия“ не може да обоснове правомощие на ръководителя на управляващия орган в производството да определя финансова корекция.
Наред с това чл. 166, ал. 1 ДОПК изрично сочи, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая, първо, Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове установява и реда, и органа, който е компетентен да определи финансовата корекция. Второ. Финансовата корекция, дори и когато окончателното плащане по проекта е извършено не се установява, а се определя по основание и размер – чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, което я прави ликвидна и изискуема. И трето. Публично държавно вземане е неизвършената финансовата корекция – чл. 76, ал. 1 ЗУСЕСИФ, редакция Държавен вестник, бр. 101 от 22.12.2015 г., съответно чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, Държавен вестник, бр. 85 от 24.10.2017 г., но за да бъде неизвършена финансовата корекция тя трябва да е определена по основание и по размер, което става с акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.
С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно валидността на акт, рег. №2600-4308, са неоснователни.
2. По касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури:
Доводите на изпълнителния директор за неправилност на извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на Решение №РД-260 се свеждат до твърдение за започнато ново производство по определяне на финансова корекция с оглед на променения характер на вземането от частно в публично държавно.
Този довод е неоснователен. Въпросът за приложимостта на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ по отношение на установени от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г. основания за определяне на финансови корекции както сочи и самият касатор, е многократно установен в съдебната практика, без това да доведе до промяна в начина на прилагане на закона от касатора до изричното регламентиране на правомощието му в чл. 6, ал. 4 ЗРА, Държавен вестник, бр. 98 от 13.12.2019 г. Настоящата хипотеза е пряка функция на избрания от органа начин на упражняване на правомощията му по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ до изменението на чл. 6, ал. 4 ЗРА.
Точни и правилни са мотивите на първоинстанционния съд относно неспазването с оспореното Решение №РД-260 на забраната на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ. При наличие на влязъл в сила валиден акт, с който органът е определил финансова корекция за определени обстоятелства, той не може за същите обстоятелства отново да издава акт за определяне на финансова корекция, без първоначалният му акт да е отменен, когато не е оспорен пред съд, ако това е допустимо с оглед на основанията по чл. 99 АПК и с оглед на сроковете по чл. 102 АПК. Актът от 01.04.2016 г. е валиден, влязъл е в сила и определя финансова корекция за фактическо основание идентично с това, за което е определена финансовата корекция с Решение №РД-260.
Забраната за издаване на индивидуален административен акт, при наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същите страни и предмет е и изрично регламентирана от законодателя като абсолютна пречка за образуване на административно производство в чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.
С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно Решение №РД-260 са неоснователни.
Видно от горното първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноските следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА срещу Решение №1515 от 05.11.2020 г. на Административен съд, гр. Б., по административно дело №1514/2020 г. в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.