Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] - [населено място], срещу решение № 456 от 10.05.2010 г. по в. т. д. № 372/2010 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 45 от 05.02.2010 г. по т. д. № 20/2009 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от [община] против [фирма] иск за прогласяване на нищожност на решенията, взети от Общото събрание на акционерите на ответното дружество на 23.12.2008 г., за увеличение на капитала на дружеството чрез издаване на акции на [фирма] срещу непарична вноска, и са присъдени разноски на ответника в размер на 2 000 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, и моли за неговата отмяна. В касационната жалба са възпроизведени съдържащите се в исковата молба твърдения и доводи за допуснати нарушения на Търговския закон и на Устава на ответното дружество при свикването и провеждането на Общото събрание от 23.12.2008 г. и при вземане на атакуваните решения за увеличение на капитала на ответното дружество.

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. Посоченото основание е аргументирано с твърдения, че с постановяването на неправилно решение за отхвърляне на иска за нищожност на взетите от общото събрание незаконосъобразни решения въззивният съд е лишил касатора - ищец от възможност да удовлетвори исковата си претенция. В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е развита отново тезата за порочност на решенията поради нарушения на разпоредбите на чл.223, ал.4 и ал.5 от ТЗ /погрешно цитирана като чл.233 от ТЗ/, чл.224 от ТЗ и чл.28, ал.7 и ал.8 от ЗПСК.

Ответникът по касация [фирма] - [населено място], не заявява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Касаторът [община] е сезирал Пловдивски окръжен съд с обективно съединени при условията на евентуалност искове за отмяна на взетите от Общото събрание на акционерите на [фирма] решения от 23.12.2008 г., предвиждащи увеличение на капитала на дружеството чрез издаване на нови акции, които ще бъдат придобити от [фирма] срещу извършване на непарична вноска, а евентуално - за признаване на тяхната нищожност. Основанията за отмяна, съответно за нищожност, на решенията са посочени в обстоятелствената част на исковата молба и се свеждат до допуснати нарушения на закона - чл.223, ал.4 и ал.5 от ТЗ, и на Устава на акционерното дружество във връзка със съдържанието на поканата за събранието и срока за уведомяване на акционерите; накърняване на признатото в чл.224 от ТЗ право на акционерите на сведения; противоречие на решенията с императивните норми на чл.28, ал.7 и ал.8 от ЗПСК, обуславящи намаляването на дела на общината като акционер в дружеството от предварително решение на Общинската агенция за приватизация и на Общински съвет - П..

С решение № 45 от 05.02.2010 г. по т. д. № 20/2009 г. Пловдивски окръжен съд е прекратил производството в частта относно главния иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на атакуваните решения, след като е приел, че искът е недопустим поради предявяването му след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 от ТЗ. Със същото решение съдът е отхвърлил евентуалния иск за признаване на решенията за нищожни като неоснователен.

Решението на първоинстанционния съд в частта за прекратяване на делото по иска с правно основание чл.74 от ТЗ е потвърдено с определение по ч. т. д. № 376/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, което е влязло в сила след потвърждаването му с определение № 431 от 15.11.2010 г. по ч. т. д. № 626/2010 г. на Върховен касационен съд, І т. о.

Предмет на настоящото производство е решението по в. т. д. № 372/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Пловдивски окръжен съд по т. д. № 20/2009 г. в частта за отхвърляне на предявения от [община] срещу [фирма] евентуален иск за признаване нищожност на решенията на Общото събрание на акционерите в ответното дружество от 23.12.2008 г. За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е възприел изцяло изложените в мотивите към същия съображения за неотносимост на релевираните в исковата молба пороци на решенията към тяхната валидност /действителност/. Решаващият съдебен състав се е позовал на разрешенията в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС относно разграничаването на критериите за незаконосъобразност и за нищожност на решенията на общото събрание на търговско дружество и различните способи за защита срещу двете категории порочни решения. Обосновано е становище, че сочените в исковата молба пороци касаят процесуалната и материална незаконосъобразност на решенията и като такива са относими към предмета на защита с иска по чл.74 от ТЗ, производството по който е прекратено с влязлата в сила част на първоинстанционното решение, респ. че не са наведени никакви твърдения за порочност на решенията, позволяващи квалифицирането им като нищожни по смисъла на Търговския закон и разясненията в цитираното тълкувателно решение.

Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.

Касаторът не е изпълнил вмененото му от процесуалния закон - чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, задължение да обоснове приложното поле на касационното обжалване като посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да се определи като обуславящ за отхвърляне на предявения от него иск за нищожност на решенията на Общото събрание на акционерите на [фирма] от 23.12.2008 г. Представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е формално и съдържанието му не позволява уточняване на значимия правен въпрос от касационната инстанция в съответствие с изяснените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. нейни правомощия в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Отсъствието на надлежно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 от ГПК е обявено в т.1 от посоченото решение за достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Дори да се приеме, че като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е въведен материалноправният въпрос относно критериите за нищожност на решенията на общото събрание на търговско дружество и съотношението между уредения в чл.74 от ТЗ конститутивен иск за тяхната отмяна и иска за установяване на нищожността им, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не би могло да се приеме за съществуващо по отношение на атакувания с касационната жалба съдебен акт. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предпоставя разрешеният с обжалваното решение правен въпрос да е от такова естество, че разглеждането му от Върховния касационен съд да допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за нейното осъвременяване или за създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни и противоречиви законови норми. По значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос е налице задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, която се съблюдава последователно от съдилищата в Р. Б. и не се нуждае от осъвременяване. Според разясненията в т.І от решението, нищожни са само тези решения на общото събрание на търговско дружество, които Търговският закон обявява изрично за такива в чл.75, ал.2 вр. с ал.1 от ТЗ, чл.197, ал.3, пр.2 от ТЗ и чл.216 от ТЗ; липсващите /невзетите/ решения на събранието, които обаче са отразени като съществуващи в протокола или в протоколната книга на дружеството; решенията, взети извън пределите на компетентност на общото събрание, определена от закона и учредителния акт. Защитата на акционерите срещу нищожните решения се реализира чрез предявяване на установителен иск пред съда, чиято квалификация зависи от това дали решението подлежи или не подлежи на вписване. Всички други решения на общото събрание, които противоречат на императивни разпоредби на закона и/или на устава на търговското дружество, не са нищожни, а незаконосъобразни, и подлежат на отмяна по съдебен ред, която може да се постигне чрез предявяване на уредения в чл.74 от ТЗ конститутивен иск в рамките на предвидения в ал.2 на чл.74 от ТЗ преклузивен срок. Посочените разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, с оглед на което касационното разглеждане на делото няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на решение № 456 от 10.05.2010 г., постановено по в. т. д. № 372/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: