Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] срещу протоколно определение № 2110 от съдебно заседание на 26.11.2010 г. по гр. д. № 402/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на агенцията /въззивник в производството/ за връщане на платената държавна такса по въззивна жалба срещу решение № 719 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 10/2000 г. на Софийски окръжен съд в размер на сумата 2 685 лв.

В частната жалба са развити подробни съображения за недължимост на платената по въззивното дело държавна такса, предвид обстоятелството, че указанието за внасянето й е дадено без съдът да е изпълнил задължението си да провери дали ответникът съществува в правния мир, което е една от предпоставките за допустимостта на процеса.

Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] и третите лица-помагачи [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е

процесуално допустима

.

Разгледана по същество, същата е

основателна

.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че платената от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” държавна такса не подлежи на връщане, тъй като същата е дължима за образуване на производството пред въззивната инстанция. Съгласно чл. 71 ГПК, нормативно определените държавни такси се събират “по водене на делото”. Под “водене на делото” следва да се разбира съвкупността от всички извършвани от съда процесуални действия от момента на образуване на делото до приключването му с влязъл в сила акт. Воденето на делото предполага допустимост на производството по същото, което имплицитно включва и участието на надлежни страни в него. В случаите, когато страните са търговци и е посочен техният единен идентификационен код /ЕИК/, проверката на обстоятелствата, свързани с правния им статут, в т. ч. и тяхното съществуване, е част от служебните задължения на съда. Това следва от установената в чл. 11 от ЗТР публичност на търговския регистър и осигуреното право на всеки на свободен и безплатен достъп до документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци.

В настоящия случай посоченото задължение не е изпълнено. Безспорно, към датата на подаване на въззивната жалба – 26.01.2010 г. – ответникът [фирма] /в несъстоятелност/ все още е съществувал като правен субект. Към датата обаче, на която е извършена проверка относно допустимостта на въззивната жалба и е дадено указание за внасяне на държавната такса в размер на 2 685 лв. – 06.07.2010 г., същият вече е бил заличен от Търговския регистър с постановеното решение № 133 от 14.04.2010 г. по т. д. № 1/2002 г. на Сливенски окръжен съд, което е надлежно обявено в Търговския регистър и поради липсата на данни за обжалването му е влязло в сила на 05.05.2010 г., видно от приложеното по делото извлечение. Следователно, доколкото ответник по въззивната жалба е несъществуващ правен субект, образуваното по нея производство е недопустимо и поради това даденото от съда указание за заплащане на държавна такса е незаконосъобразно, поради което същата подлежи на връщане. Като е приел обратното, Софийски апелативен съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

протоколно определение № 2110 от съдебно заседание на 26.11.2010 г. по гр. д. № 402/2010 г. на Софийски апелативен съд, вместо което

ПОСТАНОВЯВА

:

ДА СЕ ВЪРНЕ

внесената от

Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място]

държавна такса в размер на

2 685 /две хиляди шестстотин осемдесет и пет/ лева

по въззивна жалба вх. № 186 от 28.01.2010 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: