6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
С., 20.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 833/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение от 12.V.2010 г. по т. д. № 75/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 875 от 27.ХІ.2009 г. по т. д. №1138/ 2007 г. на СГС, с което [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на Н. Н. Н. - от [населено място] 660 000 лв. - обезщетение за ползване на Патент рег.№ 47271 на ПВ за изобретение “Метод за термично изолиране на дъно на индустриални пещи” без съгласие на патентопритежателя, на основание чл. 28 ал. 1 т. 2 ЗПРПМ, със законната лихва от 4.VІІ.2007 г., с оплакване за недопустимост, неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като ищецът не е платил държавна такса за разглеждане на иска, като е неприложима разпоредбата на чл. 5 б. ”е” ЗДТ, вр. чл. 63 ал. 1 б.”а” ГПК отм., която се отнася за искове за “възнаграждения, произтичащи от права на изобретения”, а искът е за обезщетение. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са обусловили изхода на делото въпросите: 1. как следва да процедира съдът, когато е сезиран с искова молба, която не отговаря на изискванията на чл. 98 и сл. ГПК отм., 2. каква е правната същност и по...