Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], като правоприемници на [фирма], [населено място], срещу определение № 2024 от 21.12.2010 г. по т. д. № 277/2010 г. на Софийски апелативен съд.

С обжалвания акт въззивният съд е обезсилил постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав решение от 29.03.2010 г. по т. д. № 108/2008 г. и е прекратил производството по делото по предявените срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм. във връзка с чл. 462 ТЗ и чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на запис на заповед от 10.06.2003 г. за сумата 400 000 лв. и запис на заповед от 28.03.2002 г. за сумата 500 000 лв., издадени от [фирма].

Частните касатори молят за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно. Изразяват несъгласие с извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявените искове, като твърдят, че за да е налице правен интерес от установяване несъществуването на дадено правоотношение, не е необходимо то да смущава пряко правното положение на ищеца, а е достатъчно наличието дори на косвена полза за ищеца. Според двамата жалбоподатели, в настоящия случай съществува правен интерес от предявените искове и той произтича от следните обстоятелства: от съществуването на процесните два записа на заповед, което се отрича от ищеца; от започналото принудително изпълнение въз основа на издадените по тези записи на заповед изпълнителни листове по реда на чл. 237 ГПК отм. ; от опасността изпълнението на бъде насочено срещу придобитите от ищеца два имота, предвид наложената върху тях преди сделката за продажбата им възбрана; от бездействието на длъжника по изпълнението [фирма] да предяви иск по чл. 254 ГПК отм. за установяване недължимостта на сумите по двата записа на заповед.

Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че обжалваното определение съдържа произнасяне по следните значими за делото въпроси:

1.

Допустим ли е установителен иск за установяване недействителността на едностранна сделка – запис на заповед, когато въз основа на записа на заповед е издаден изпълнителен лист и се провежда изпълнение срещу недвижим имот, при положение, че ищецът разполага с регресен иск срещу продавача на имота, в случай че бъде съдебно отстранен от същия и 2. Когато е налице хипотезата на чл. 346, ал. 2 ГПК отм. - разпореждане с възбранен недвижим имот, станало по силата на съдебно решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, дали купувачът на недвижимия имот има правен интерес да установи недействителност на основанието, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, с цел да свали възбраната и да заздрави сделката, с която е придобил имота. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и че същият е решаван противоречиво, а по отношение на втория въпрос – че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 10.02.2011 г.

Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и е

процесуално допустима

.

Преди всичко, следва да се отбележи, че доколкото преценката за допустимост на предявените искове е направена от въззивния съд в рамките на неговите правомощия на инстанция по съществото на спора, постановеното от него определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това, подадената от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] жалба има характер на частна касационна жалба и допускането й до разглеждане е обусловено от наличието на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да обезсили обжалваното пред него първоинстанционно решение и да прекрати производството по делото, Софийски апелативен съд е приел, че предявените от [фирма], [населено място] /чиито правоприемници сега са частните жалбоподатели [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]/ срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм. във връзка с чл. 462 ТЗ и чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на запис на заповед от 10.06.2003 г. за сумата 400 000 лв. и запис на заповед от 28.03.2002 г. за сумата 500 000 лв., издадени от [фирма], са недопустими поради липса на правен интерес. Според въззивния състав, за ищеца не съществува правен интерес от установяване недействителността на процесните два записа на заповед, тъй като същите не засягат пряко неговата правна сфера. В тази връзка съдът е изтъкнал факта, че възбраната върху процесните два имота е наложена преди придобиването им от ищеца, като е посочил, че в случай на претърпени от него вреди от принудителното изпълнение върху тези имоти, същият разполага с регресен иск срещу прехвърлителя на имотите [фирма], но не може да упражнява от името на предходния собственик [фирма] права, /каквито са заявените възражения срещу поемателя на записите на заповед/ с цел избягване последиците от отстраняването му от имота.

Настоящият състав счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен въпрос. По отношение на този въпрос е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването му е обусловило изхода на делото, така и твърдяното противоречие с практиката на ВКС.

Що се отнася до втория поставен въпрос, същият не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като няма характер на значим за конкретното дело. По този въпрос въззивното определение изобщо не съдържа произнасяне, поради което решаването му се явява без значение за изхода на спора. Доколкото липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъдат обсъждани и допълнителните изисквания на поддържаното по отношение на този въпрос конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в каквато насока са и задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

По основателността на частната касационна жалба:

Неправилно е възприетото от въззивния съд становище за липса на правен интерес от предявените установителни искове. Същото е в противоречие с актуалната практика на ВКС /решение № 1475 от 09.01.2009 г. на ВКС, V г. о.; решение № 11 от 09.02.2009 г. по т. д. № 634/2008 г. на І т. о.; решение № 276 от 18.07.2006 г. по т. д. № 562/2005 г. на ІІ т. о. и др./, според която правен интерес от прогласяване нищожността на сделка е налице не само, когато за ищеца съществува непосредствен интерес от това, но и когато интересът му е евентуален, т. е. когато за него би имало някаква косвена полза от уважаването на установителен иск. В настоящия случай, правният интерес на ищеца от предявяването на искове за прогласяване недействителността на процесните записи на заповед произтича от отричането на претендираните от ответника [фирма] права, основани на тези записи на заповед, както и от обстоятелството, че за реализирането на същите е предприето принудително изпълнение срещу собствените на ищеца недвижими имоти. Възможността да бъде предявен иск срещу прехвърлителя на имотите за евентуално претърпени вреди от принудителното изпълнение не лишава ищеца от правен интерес да установи несъществуването на вземането. Що се отнася до това, дали той би могъл да релевира възраженията на длъжника по записите на заповед /предходен собственик на процесните имоти/, това е въпрос, който касае основателността на исковете, но не и правния интерес от предявяването им, т. е. тяхната допустимост.

С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване на производството.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

определение № 2024 от 21.12.2010 г. по т. д. № 277/2010 г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА

делото на същия съд за продължаване на производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: