Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА РАДОСЛАВО. М. при секретар С. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаА. Р. по адм. дело № 5671/2021

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от “Ви К. У. Е. ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище гр. Кресна чрез адв. А. К., срещу Решение № 455 от 15.03.2021 г., постановено по адм. д. № 49/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № ПО-01-119/28.09.2018 г. на директора на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“- гр. Благоевград.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло атакуваното пред съда решение на директора на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“- гр. Благоевград.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. К., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в жалбата и устно – в хода по същество.

Ответникът, директорът на БДЗБР - гр. Благоевград, редовно призован, не се представлява. От същия е депозиран писмен отговор с подробно развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за обжалване.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :

Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано, след като с решение № 417/13.01.2021 г. постановено по адм. д. № 7585/2020 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение е отменено постановеното по адм. д. № 821/2018 г. по описа на АС - Благоевград решение № 542/13.04.2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Благоевград.

Административен съд – Благоевград е бил сезиран с жалба от „Ви К. У. Е. ЕООД – гр. Кресна против Решение № ПО-01-119/ 28.09.2018 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – гр. Благоевград, с което е отказано продължаване срока на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140197/ 04.03.2013г., продължено и изменено с Решение № ПО-01-160/ 06.10.2015г. на същия административен орган.

Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу обжалваното решение, след като е разгледал делото в открито съдебно заседание и се е произнесъл с решение по същество.

За да стигне до този правен резултат, АС - Благоевград е приел за установено, че на „Ви К. У. Е. ЕООД – гр. Кресна е издадено Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140197/ 04.03.2013 г. от ДБДЗР с начален срок – 04.03.2013 г., и краен срок на действие – 05.12.2015 г. С Решение № ПО-01-160/ 06.10.2015 г. е продължен срокът на разрешителното до 05.12.2018 г., като в първоначалното разрешително са въведени и следните изменения : раздел ІІ.1 “Срок за завършване на строителството“, се изменя и става – 05.12.2018г.; раздел ІІ.2 “Място на водовземане“, става – “Водохващане на река Мочуришка на кота дъно река 1 556. 00 м. и координати : Х 4503718,76 Y8497279,38“; раздел ІІ.3 “Място на водоползването“, става – “МВЕЦ с инсталирана мощност 1500 кВт, на десния бряг на р. Невързумска на кота 1555. 00 м. и координати : Х 4505237, 84 Y8494815,34“. Останалите раздели на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140197/ 04.03.2013 г. не се променят.

Със заявление вх. № РР-01-234/11.09.2018г., комплектовано с доказателства, оспорващото дружество е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното. С оспореното Решение № ПО-01-119/ 28.09.2018 г. на директорът на БД “Западнобеломорски район“ е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140197/04.03.2013 г., веднъж вече продължено и изменено с Решение № ПО-01-160/06.10.2015 г на директорът на БД “Западнобеломорски район“. Отказът е постановен на четири алтернативни основания : 1. поради неспазване на тримесечния срок по чл. 78, ал.1 от Закона за водите /редакция изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.); 2. поради това, че е изчерпана възможността за ново удължаване на срока на разрешителното, след като то вече е било удължавано веднъж и предвид чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води; 3. поради това, че мястото на водовземане и засегнатият участък от река Мочуришка попадат в границите на зони за защита на водите по чл. 119, ал.1 т.5 от ЗВ - защитена зона „Пирин буфер“ и защитена зона „Кресна –Илинденци“ и удължаването срока на разрешителното би довело до нарушения на чл.118ж, ал.1, т.4 и т.5 от ЗВ вр. чл. 78, ал.2, т.2 ЗВ; 4. поради липса на представени доказателства за спазване условията на разрешителното.

Анализирайки всяко от посочените алтернативни основания за отказа, административният съд е приел, че постановеният отказ е законосъобразен като постановен в съответствие с административнопроцесуалните правила и в съгласие с материалноправните разпоредби. Според АС - Благоевград, макар че заявлението е подадено в срока по чл. 78, ал 1 от ЗВ и не са налице пречките, предвидени в чл.118ж, ал.1, т.4 във връзка с чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ, тъй като по отношение засегнатия участък от реката, независимо че попада в защитена зона „Пирин буфер“ и защитена зона „Кресна-Илинденци“, не е доказано поддържането или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за опазване на защитените видови птици или местообитания, правилно административният орган е приел, че исканото продължаване срока на разрешителното не може да бъде уважено, тъй като не е налице една от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за това по см. на чл.78, ал.2 от Закона за водите – налице е пречка за продължаване срока на разрешителното, тъй като същото би било повторно и в нарушение на чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води /отм., но действала към датата на постановяване на административния акт/, доколкото и срокът за завършване на строежа на МВЕЦ също е бил продължен до 05.12.2018 г. По горните съображения административният съд е приел отказа на директора на БДЗБР-Благоевград за законосъобразен и е отхвърлил предявената срещу него жалба като неоснователна. Съдебното решение е правилно.

При разглеждане на делото административният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Правните изводи почиват на подробен анализ на събраните доказателства по делото и са в съответствие с приложимия материален закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗВ за продължаване срока на действие на разрешително, издадено по реда на този закон, следва заявлението да е подадено в законоустановения срок; изменението и продължаването на срока на разрешителното да не е в нарушение на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на разрешителното. При липсата на една от тези предпоставки, какъвто е настоящият случай, органът е длъжен да откаже удължаване на срока на действие на издаденото разрешително.

Не се спори, че заявлението е подадено в законоустановения срок. Изложените мотиви в оспорения административен акт се отнасят до несъответствие на искането с разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, във връзка с действащия към момента на издаването й материален закон - чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води. Според цитираната разпоредба продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане и ползване по чл. 22, ал. 1, т. 1 се извършва еднократно за срок до 3 години, при условие че титулярът на разрешителното представи разрешение за строеж или други документи, доказващи, че са предприети действия, вследствие на които строителството може да бъде започнато. Установено е по делото / а не е и спорно/, че Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140197/ 04.03.2013 г. от ДБДЗР вече е продължено и изменено веднъж с Решение № ПО-01-160/ 06.10.2015г. на същия административен орган, като срокът на разрешителното, както и срокът за завършване на строителството са продължени до 05.12.2018 г. Към заявление № РР-01-203/04.09.2015 г., с което е поискано първото продължаване срока на разрешителното, е било представено и Разрешение за строеж № РС-037/03.02.2014 г. Същото разрешение за строеж е представено и към заявление вх. № РР-01-234/11.09.2018 г., без да са ангажирани доказателства, че в срока за завършване на строителството то е реализирано, при което от фактическа страна, безспорно се установява, че така вменените нормативно задължения на дружеството в дадения случай не са били изпълнени. Предвид ясната и императивна по своя характер законова регламентация на условията, при които се продължава срокът на издадено разрешително, правилно административният орган е приел, че е налице пречка за продължаване срока на разрешителното, тъй като такова продължаване би било второ по ред, което противоречи на императивната разпоредба на чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води (отм.), предвиждаща възможност само за еднократно продължаване срок на разрешително за водовземане и ползване на воден обект. Подобно продължаване срока на разрешителното противоречи и на действащата към настоящото произнасяне разпоредба на чл.55 от новата Наредба за ползване на повърхностните води /ДВ бр.25 от 26.03.2021 г., която приповтаря текста на чл.56 от отменената наредба и гласи : „ Продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане и ползване по чл.21, т.1 се извършва еднократно за срок до 3 години, при условие че титулярът на разрешителното представи разрешение за строеж.“

Развитите от касатора съображения относно противоречие в двете разпоредби от двете наредби / отменена и нова /, уреждащи продължаването срока на едно разрешително за ползване на повърхностни води, биха били евентуално относими само ако новата наредба предвиждаше различна уредба относно условията и срока за подобно удължаване, какъвто не е конкретният случай.

С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 455 от 15.03.2021 г., постановено по адм. д. № 49/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА “Ви К. У. Е. ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище гр. Кресна да заплати на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“- гр. Благоевград съдебни разноски в размер на 100 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. Р. п/ Александър Митрев