5 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157

София, 16.03.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 761/ 2010 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Г. И.” (GALLUP INK) - С., Небраска, съдебен адрес в България,[населено място], [улица], представлявано от адв. Н., Б. и К. - САК срещу Решение № 41 от 25.І.2010 г. по гр. д. № 2389/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 19.ІІ.2008 г. по гр. д. № 1000/ 2005 г. на СГС, с което е уважен искът на “Г. И.” - С. срещу [фирма] -[населено място] по чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО и е постановено друго, с което е отхвърлен искът за установяване недобросъвестност на ответника при заявяване за регистрация на марка GALLUP - комбинирана с рег. №1970 за услуги от клас 42, с оплакване за неправилност и необоснованост.

В Изложение на основанията за допускане на касационна жалба жалбоподателят сочи, че въпросът за нормативното съдържание на понятието “недобросъвестност” по смисъла на чл. 26 ал. 3 т.4 ЗМГО, е решен в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като общоприетото значение на недобросъвестността, е знание, но въпросът е за степента му на конкретност и необходимостта и от други съпътстващи го субективни елементи. Жалбоподателят сочи, че съгласно Р.№1084 от 25.ІІ.2005 г. по т. д. № 225/ 2004 г. на ВКС, е достатъчно знанието, че вече съществува марка, регистрирана...