О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 723

гр. София, 13.12.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 952 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. П., [населено място], срещу решение № 2110 от 11.10.2017г., постановено по в. гр. д. № 2345 по описа за 2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 8463/22.11.2016г. на Софийски градски съд по гр. д. № 2533/2015 г. за отхвърляне предявеният от касатора срещу ЗК „УНИКА” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. за присъждане на сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 14.01.2015г.

Касаторът намира атакуваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Счита, че презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е била оборена от ответника. Заявява, че при липса на данни, установени по реда на ГПК относно скоростта на пешеходеца и за ограничаване на видимостта на водача на лекия автомобил, изводът на вещото лице за непредотвратимост на удара се явява необоснован и неправилен. Твърди, че за нито едно от приетите от вещото лице изходни положения няма събрани доказателства – не е установен интензивен трафик, не е установено, че пострадалият е тичал през пътното платно, не става ясно защо е прието, че скоростта е 40 км. ч., поради което не са налице основания да...