№608 София, 13.12.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3327/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат К. С., като пълномощник на Б. М. К. и Ц. М. К., срещу въззивно решение № 3859 от 12.06.2018 г. по в. гр. д. № 1025/2018 г. на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав. Касаторите искат отмяна на обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което е допустима.

Ответниците по касация С. К. И. и И. А. В. са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който са изразили становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено след връщането на делото за ново разглеждане с решение № 128/12.01.2018 г. по гр. д. № 412/2017 г. на ВКС, Второ г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В същото е прието, че въпросът за разпределението на доказателствената тежест в хипотезата на оспорен констативен нотариален акт, при легитимация и на двете страни с...