Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано e по касационна жалба на Столична община, подадена чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Ж. против Решение № 4790/ 08.09.2020 г. по адм. дело № 5881/2019 г. на Административен съд - София - град (АССГ). В жалбата се излагат доводи, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост– касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касационният жалбоподател счита, че в проведеното съдебно производство не е доказана причинно - следствена връзка между твърдяното бездействие и претендираните вреди, като съдът неправилно се е мотивирал за момента на забавата. Смята, че не е изпълнен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и не следва да бъде ангажирана отговорността на Столична община. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът– Т. М., в представения по делото писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. Р. М. от САК, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска да се отхвърли касационната жалба, като необоснована и недоказана и да се потвърди обжалваното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна.

С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е осъдил Столична община да заплати на Т. М., (Т. С. – съгласно нотариално заверена декларация) обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 141 205.24 лева, представляващи лихви за забавено плащане на дължимото съгласно Заповед № РД-40-83/ 14.10.2008г. на Кмета на Столична община обезщетение за отчужден недвижим имот. Присъдил е и направените разноски в размер на 11 587, 84 лева.

За да достигне до този резултат, съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото съдебно– счетоводна експертиза е приел за установено, че в случая със Заповед № РД-40-83/14.10.2008г. на Кмета на Столична община за отчуждаване на поземлен имот, за която е разпоредено предварително изпълнение, на основание чл. 25, ал. 2 и по реда на глава III от ЗОС е отчуждена част от ПИ № 1515, кв. 80, м. “Кръстова вада - Южен парк“– гр. С. от собствениците Т. М. и Ч. Н.. Определено е било обезщетение, в размер на 267 558.00 лв. Предвидено е обезщетението да бъде изплатено след представяне на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 741/ 2008г. пред СГС. В случая е съществувал спор за правата върху отчуждавания имот, за разрешаването на който е постановено решение от 24.03.2009 г. по гр. дело № 741/ 2008г. на СГС.

Съдът е преценил също, че в конкретния случай е установен по - висок размер на обезщетението, на дати 03.06.2009г. - 374 572.08 лв., и на 18.10.2010 г. - 549 635.04 лв. Констатирал е, че и двете съдебни решения са постановени след влизане в сила на решение от 24.03.2009г. по гр. дело № 741/ 2008 г., СГС- 07.05.2009г., но преди представянето му пред Столична община на 18.11.2010г. Въз основа на това, административният съд е приел, че след тази дата общината е следвало да преведе по сметка на правоимащия, както разликата между определеното първоначално и впоследствие обезщетение, така и законните лихви върху нея.

Административният съд, след направен подробен анализ на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 и ал. 4 от ЗОС (в редакцията ДВ. Бр. 54 от 13 юни 2008 г., действала към момента на издаване на заповедта за отчуждаване и последвалите я решения на АССГ за изменение в частта за размера на обезщетението, отм. ДВ., бр. 109 от 20 декември 2013 г.) е приел, че в случая въпреки установяването на права по съдебен ред, липсва нареждане на кмета на общината, банката да извърши плащане на обезщетението на лицето по смисъла на чл. 29, ал. 2, изречение второ ЗОС. Това е било сторено на 19.11.2014г.

Обосновал се е, че задължението за заплащане на законната лихва възниква от момента на влизане в сила на решението, с което е определено обезщетението, без да е необходимо изрично отправяне на покана от лицето, което има правото да го получи, а за определената със заповедта сума от датата на издаване на заповедта.

Аргументирал се е, че нормата на чл. 29, ал. 4 от ЗОС е специална по отношение на установените в ЗЗД правила и не е необходима покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД от ищеца, за да изпадне общината в забава да заплати обезщетението за отчуждаван недвижим имот, като задължението за заплащането на лихва в действителност възниква от датата на издаване на заповедта.

Въз основа на тези констатации съдът е приел, че са налице всички кумулативни елементи за обезщетяване на причинените имуществени вреди, които са в пряка причинно – следствена връзка с незаконосъобразното поведение – бездействие на Столична община да извърши нормативно установено фактическо действие. По тези съображения съдът е приел иска за основателен, като се е позовал на приетата по делото съдебно– счетоводна експертиза. Присъдил е общ размер на дължимите лихви в размер на 141 295. 24 лв. Присъдил е и направените в исковото производство разноски в размер на 11 787, 84 лв. Така постановеното решение е ПРАВИЛНО.

Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.

Основателността на иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, чл. 203 от АПК предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2) този акт, действие или бездействие да е отменен по съответния ред; 3) да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 4) да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.

Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства - чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В конкретната хипотеза, ищцата се е справила с възложената й от процесуалния закон доказателствена тежест.

Безспорно по делото е, че със Заповед № РД-40-83/ 14.10.2008г. на кмета на Столична община за отчуждаване на поземлен имот, за която е разпоредено предварително изпълнение, е отчуждена част от ПИ от собствениците Т. М. и Ч. Н.. Определено е обезщетение, в размер на 267 558.00 лв. Предвидено е обезщетението да бъде изплатено след представяне на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 741/2008г. пред СГС. В случая е съществувал спор за правата върху отчуждавания имот, за разрешаването на който е постановено решение от 24.03.2009г. по гр. дело № 741/2008г. на СГС. На 18.11.2010г. Т. М. е представила банковата си сметка за плащане на обезщетението и е приложила решението от 24.03.2009 г. След този момент Столична община е дължала на ищцата плащане на дължимото парично обезщетение в пълен размер от 549 635.04 лв. по посочена от нея сметка, съгласно чл. 29, ал. 1 ЗОС. Въпреки установяването на права по съдебен ред, липсва нареждане на кмета на общината, банката да извърши плащане на обезщетението на лицето по смисъла на чл. 29, ал. 2, изречение второ ЗОС. Това е сторено на 19.11.2014г. Безспорно също е, че към момента на окончателното определяне размерът на обезщетението– 18.10.2010г., няма данни за наличието на друг спор за материални права върху процесния имот.

Правилно адм. съд е съобразил, че спорът е възникнал с подаването на искова молба от 17.05.2012г., т. е. около година и половина след постановяване на решение от 18.10.2010 г. по адм. дело № 4715/ 2010г. по описа на АССГ. Налице е било бездействие на Столична община до 19.11.2014 г.

По смисъла на чл. 29, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗОС, когато не са налице обстоятелствата по чл. 29, ал. 2 ЗОС, имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на правоимащите лица. В конкретния случай със съдебни решения е установен по - висок размер на обезщетението - на 03.06.2009г. и на 18.10.2010 г. И двете решения са постановени след влизане в сила на решение по гр. дело № 741/2008 г., СГС - 07.05.2009г., но преди представянето му пред Столична община на 18.11.2010 г. Затова е обоснован изводът на съда, че след тази дата общината е следвало да преведе по сметка на правоимащия, както разликата между определеното първоначално и впоследствие обезщетение, така и законните лихви върху нея. В случая плащане на първоначално определения размер от 267 558.00 лв. не е осъществено по сметка на ищцата и така не е изпълнена разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗОС, която има за цел да се обезпечи правоимащото лице след разрешаване на материално - правния спор върху процесния имот.

Неоснователни са доводите на общината, че не е изпълнен фактическия състав чл.1, ал.1 ЗОДОВ и не следва да бъде ангажирана отговорността на Столична община. Лишаването от право на обезщетение за определен срок принципно представлява вреда, тъй като намалява патримониума на засегнатото лице и в този смисъл пряко рефлектира върху имуществената му сфера. ЗОДОВ не поставя ограничения за вида на вредите, които подлежат на обезщетяване, стига те да са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение.

Обезщетението в подобни случаи е в размер на лихвите за забава. Аргумент в тази насока може да се почерпи от чл. 29, ал. 4 ЗОС, действал към момента на издаване на заповедта и към момента на влизането и в сила. Този текст предвижда, че когато заповедта за отчуждаването е обжалвана по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, общината превежда по сметка на правоимащия разликата, заедно със законните лихви върху нея. По аргумент от този текст, обезщетението се дължи на собственика, ведно със законната лихва за забава.

Правилно вещото лице е определило размера на лихви върху обезщетението за имота за процесния период, която сума претендира ищецът след изменението на размера на иска.

Задължението за заплащане на законната лихва върху определеното по съдебен ред обезщетение е изрично предвидено в нормата на чл. 29, ал. 4 ЗОбС, която е специална по отношение на установените в ЗЗД правила. Задължението за заплащане на законната лихва възниква от момента на влизане в сила на решението, с което е определено обезщетението, а за определената със заповедта сума - от датата на издаване на заповедта.

Адм. съд е изследвал подробно предпоставките за възникване правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че всички от тях са налице правилно е приел иска за основателен и доказан по размер.

Претенцията има за предмет обезщетение за забавено плащане. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. Правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 29 ЗОбС, следва да бъде присъдена на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.

Ищцата, е доказала с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права - чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В резултат административният съд правилно е приел, че исковата претенция е доказана и е осъдил Столична община. Претенцията по ЗОДОВ е била основателна, като с присъдената сума се обезщетява вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51 ЗЗД, във вр. с & 1. ЗОДОВ.

По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ се дължат разноски на ответника, като съгласно представения по адм. дело № 5881/2019 г. на АССГ от 25.10.2019 г. Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, (л. 25 от настоящото дело) следва да се присъди сумата в размер на 4 354, 10 лв. Настоящият състав, счита направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. Същият е съобразен с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗД и чл. 8, т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4790/ 08.09.2020 год., постановено по адм. дело № 5881/2019 год. на Административен съд– София град.

ОСЪЖДА Столична община, с адрес, гр. С., ул. „Московска“ № 33 да заплати на Т. М., сумата от 4 354,10 (четири хиляди триста петдесет и четири лева и десет стотинки) лева, представляващи разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Решението е окончателно.