Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на К. Л.–М. и на „Бабуч“ ЕООД, гр. Д. против решение № 91 от 18. 01. 2021 г. по адм. дело № 546/ 2020 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на М. против заповед № 01-20-31/10.06.2020 г., издадена от кмета на община Б., а жалбата на търговското дружество против същия административен акт е оставена без разглеждане и производството в тази част е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Излагат съображения, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, които са основание за отмяна на акта, но не са констатирани от първоинстанциония съд. Поддържат също, че дружеството има правен интерес да оспори заповедта, тъй като е наемател и ползва целия имот. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – кметът на община Б. оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба на К. М. против решението в частта, в която жалбата на „Бабуч“ ЕООД, гр. Д. против заповед № 01-20-31/10.06.2020 г. на кмета на община Б. е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено, е недопустима. Решението в тази част е с характер на определение и не е неблагоприятно за М., поради което същата няма правен интерес от неговото...