Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на главен архитект на О. Е, чрез пълномощника адв. И. Ч., срещу Решение № 46 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 345/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменено решение изх. № Д-94-02-404/16.12.2020 г. на главния архитект на О. Е и е осъдена О. Е да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди се, че неправилно съдът приема, че оспореното решение е постановено след изтичането на разписаните в чл. 102 от АПК преклузивни срокове. Според касатора не е нарушен и чл. 103, ал. 1 от АПК, тъй като в хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК административният орган няма задължение да уведомява адресата на незаконосъобразния административен акт. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция.

Ответникът – А. Д., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез пълномощника си адв. М., излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от...