Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Хронос 2007“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуален представител адв. Н. А., против Решение № 2297/11.12.2020 г., постановено по адм. дело № 679/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-83-0027079 от 30.01.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. П. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 100 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на атакуваната Заповед за налагане на ПАМ. Излагат се твърдения, че административния съд необосновано е приел за несъществено неточното квалифициране на фактите по отношение на количеството и вида на стоката. Застъпва се и твърдението, че в конкретния случай налагането на ПАМ за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е в противоречие с целта на закона, тъй като мярката не би могла да изпълни целите си да предотврати или да преустанови вредните последици за фиска, доколкото с приетата по делото СТЕ е установено, че нарушението, за което е издадена ПАМ, е отстранено. В тази връзка се изразява и убеждението, че липсата на нанесени вреди на фиска сочи, че дружеството, стопанисващо обекта, надлежно е декларирало всички данни за продажбите си към НАП и няма установено несъответствие между покупки и продажби, което от своя страна изключва налагането на ПАМ, доколкото същата не може да...