Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на “А. Д. Г” ООД, с ЕИК[ЕИК] чрез адв. П. против Решение № 74/11.03.2020 по адм. дело № 367 от 2019 г. по описа на Административен съд - гр. К.. Съгласно изрична молба – уточнение решението се обжалва в следните му части, с които е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р - 22001017007151 -091 -001/15.02.2019г., от А. М. - началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията, и от Б. М. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, в частите, потвърдени с Решение № 771/07.05.2019 г., издадено от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП, а именно:

1. По отношение начислен данък добавена стойност за недоказан според съда ВОД на МПС за м. юни 2015 в следните размери: главница: 13 808.16 лв.

лихва за забава (към датата на издаване на РА): 5034.64 лв.

2. По отношение доначислен данък на основание чл. 79, ал. 3, вр. ал. 1 ЗДДС за корекции при унищожаване, липси и брак на стока или при доставка на стока или услуга на приспаднат данъчен кредит за данъчен период м. април 2017 г., в следния размер: главница: 3265.09 лв.

лихва за забава (към датата на издаване на РА): 525.13 лв.

3. По отношение определен данъчен финансов резултат по ЗКПО относно задълженията, както следва: за финансовата 2012 г.: главница: 5117.52 лв.

лихва за забава (към датата на издаване на РА): 1394.99 лв. за финансовата 2013 г. главница: 2 128,39 лв.

лихва за забава (към датата на издаване на PA): 1017.16 лв. за финансовата 2014 г. главница: 2 052,69 лв.

лихва за забава (към датата на издаване на РА): 772.14 лв. за финансовата 2015 г. главница: 1 573,98 лв.

лихва за забава (към датата на издаване на РА): 432.03 лв. за финансовата 2016 г. главница: 497,74 лв.

лихва за забава (към датата на издаване на РА): 86.14 лв.

В касационната жалба се съдържат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Г., в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд Кюстендил е бил Ревизионен акт /РА/ № Р - 22001017007151 -091 -001/15.02.2019г., от А. М. - началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията, и от Б. М. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, в частите, потвърдени с Решение № 771/07.05.2019 г., издадено от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП.

Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, в редовно проведено производство, без съществени нарушения на административно-производствените правила.

Относно задължението за ДДС във връзка с декларирана от дружеството ВОД към лицето В. С. /получател/ на употребяван автомобил, за която е издадена фактура № 946/08.06.2015г. административния съд е приел, че не са изпълнени кумулативните изисквания по чл.7, ал.1 от ЗДДС, доколкото ревизираното лице не е доказало с документите по чл.45 от ППЗДДС, че стоката е напуснала територията на Р България, въпреки доказателствената му тежест за тези факти. По отношение доначисления на осн. чл.79, ал.З вр. с ал.1 от ЗДДС, ДДС за данъчния период м. април 2017, първоинстанционният съд е изложил мотиви, с които е признал за установено по надлежния ред обстоятелството за липса на стока - автомобил марка БМВ, модел Х5, за придобиването на която жалбоподателят е ползвал данъчен кредит. Във връзка с оспорения РА в частта, с която са установени задължения за корпоративен данък на осн. чл.54, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, за периода 2012г. - 2016г., съдът е приел, че от страна на ревизираното лице не е доказано въвеждането на амортизируемите активи /с изключение на автомобил „Паджеро“/ в експлоатация и използването им в дейността на дружеството. Направен е изводът, че задълженията за корпоративен данък са определени правилно в резултат на извършено преобразуване в посока увеличение на годишния финансов резултат със сума, представляваща счетоводните разходи за амортизации на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО.

По горните мотиви съдът е отхвърлил жалбата на “А. Д. Г” ООД и е потвърдил ревизионен акт № Р - 22001017007151 -091 -001/15.02.2019г. в обжалваните му пред настоящата инстанция части като законосъобразен.

Постановеното решение е правилно

1.Относно задължението за ДДС във връзка с декларирана от дружеството ВОД към лицето В. С. /получател/ на употребяван автомобил

Доставчикът – ревизирано лице, който е посочил нулева ставка на ДДС по смисъла на чл. 53, ал. 1 ЗДДС, е длъжен да изпълни законовите изисквания на чл. 7, ал.1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. „а“ ППЗДДС. От тази регламентация в ЗДДС и ППЗДДС, както и съгласно чл. 138 от Директивата и съдебната практика на СЕС, възприета и от ВАС в тежест на доставчика е да установи, че стоката е напуснала територията на страната и е пристигнала на територията на друга държава-членка, за да се приеме, че е осъществен ВОД. Константна е практиката на съдилищата, че освобождаването от ДДС на ВОД е приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава – членка и вследствие на това изпращане стоката е напуснала физически територията на държавата-членка. Доказателствената тежест за тези обстоятелства е за ревизираното лице по правилата на националното право (т. 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-273/11 M. -G. K.). При липса на други доказателства, установяващи по категоричен начин физическото преминаване на автомобила от територията на РБ до територията на Германия и получаването му там, правилно съдът е приел, че твърдяният от РЛ ВОД е недоказан. При липса на пълно доказване на релевантното за спора обстоятелство относно транспортирането, преминаването на стоките от РБ на територията на друга страна - членка на ЕС, обосновано е прието, че не е налице ВОД. В този случай не се прилага нулева данъчна ставка на облагане и се дължи ДДС в определения от приходните органи размер.

2.Относно доначислен данък на основание чл. 79, ал. 3, вр. ал. 1 ЗДДС за данъчен период м. април 2017 г.

Неоснователно се явява оплакването на касатора, че съдът не е отчел допуснатите в хода на ревизионното производство процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствата. Видно от административната преписка и от съдебната такава, и съдът, и органите по приходите в РД и РА са се позовали на Протокол № 0054828/26.04.2017 г., като именно въз основа на него са формирали решаващи констатации. Правата на ревизираното лице за защита срещу констатациите в цитирания протокол не са нарушени по никакъв начин както в ревизионното, така и в съдебното производство.

Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че обективираните в протокола от извършената проверка обстоятелства са недоказани, като съдът неоснователно ги е кредитирал. Протоколът по чл. 50 ДОПК се ползва с материална доказателствена сила, когато отговаря на изискванията, предвидени в посочената разпоредба, и представлява официален документ, който е годно доказателство за установените в него факти. В този смисъл протоколът от извършената проверка в настоящия случай правилно е кредитиран от съда. Констатираните с него обстоятелства не са оборени с представяне на доказателства от страна на ревизираното лице.

3. Относно установените задължения за корпоративен данък на осн. чл.54 ал.1 и ал.2 от ЗКПО за периода 2012г. - 2016г.

Нормата на чл. 54, ал. 1 ЗКПО регламентира признаването на годишните данъчни амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. Съгласно СС 4 "Отчитане на амортизации" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване по наем или за други административни цели. Доказателствената тежест за установяване основанията за признаване на счетоводните разходи и съответно на данъчните амортизации е на ревизираното лице и в конкретния случай не е изпълнена. По делото е установено кога са придобити активите, но не са представени каквито и да било доказателства от ревизираното лице, че са използвани в икономическата дейност на дружество. Оплакванията на касатора, че не е необходимо доказване на използването им, тъй като са заведени като активи на дружеството, са в противоречие с цитираното определение на амортизируем актив, дадено в СС 4 "Отчитане на амортизации" и с нормата на чл. 58, ал. 1 ЗКПО, според която начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец.

При тези обстоятелства, законосъобразно съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 54, ал. 1 ЗКПО за признаване на отчетените от ревизираното лице данъчни амортизации за изброените в ревизионния акт активи и правилно с ревизионния акт е извършена корекцията на финансовия резултат на дружеството за периодите на 2012 - 2016 г.

Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в така посочените му части, АС Кюстендил е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Във връзка с разноските, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 434,17 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/11.03.2020 по адм. дело № 367 от 2019 г. по описа на Административен съд - гр. К..

ОСЪЖДА “А. Д. Г” ООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „Б. П“ №7, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1434,17лева.

Решението е окончателно.