Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ю. С., с адрес гр. П., [улица], срещу Решение № 435 от 16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 470/2020 г. по описа на Административен съд – Перник. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на Ю. С. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №01-6500/3448 от 25.06.2020г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и е осъден да заплати на ДФ „Земеделие” - сумата от 100 лева - разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи, че съдът не бил установил по безспорен начин как му е връчено писмо изх. №016500/3448 от 2019г. Твърди, че решението е издадено в нарушение на чл. 35 от АПК. Не са събрани доказателства дали има настъпили форсмажорни обстоятелства и дали лицето има издаден ТЕЛК. Претендира се отмяна на оспореното решение.

Ответникът – заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, чрез юрк. П., в писмена молба с характер на писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество е основателна.

Предмет на проверка относно неговата законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ №01-6500/3448 от 25.06.2020г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който Ю. С. е изключен от подпомагане и му е издаден акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 1 542.05 лева, представляващ 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 година на основание чл. 14, ал. 1, т....