Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К., чрез адвокат А. Ж., против решение № 6877/02.12.2020 г., постановено по адм. дело № 14310/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена исковата му молба за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 1500 лева, причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при Национална агенция за приходите. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради което се иска и неговата отмяна, евентуално обезсилване. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез юрисконсулт Ерска, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Моли да бъдат присъдени разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Обоснован е изводът на съда, че не са налице предпоставките по ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от И. К. против Национална агенция за приходите /НАП/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв., изразяващи се в неприятни вътрешни изживявания - притеснение, несигурност за бъдещите му права да се ползва от здравноосигурителната система, причинени му от незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при НАП, изразяващи се в незаконна увреждаща манипулативна промяна на здравноосигурителния статус на ищеца от месец май до месец декември 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

От фактическа страна по делото е установено, че за периода 01.04.2019 г. - 31.10.2019 г. И. К. е подпомаган по чл. 9 ППЗСП с месечна социална помощ за допълване на доходите и по Наредба № РД 07-5 с целева помощ за отопление. На 12.11.2019 г. от орган по приходите при ТД на НАП – София е издадено удостоверение, според което ищецът е с непрекъснати здравноосигурителни права, но от разпечатка от портала за електронни услуги на НАП към 16.12.2019 г. е установено, че К. е с прекъснати здравноосигурителни права поради това, че липсват внесени осигуровки за месеците май, юни и юли 2019 г. От страна на ответника е представено становище, от което е установено, че в тежест на Агенцията за социално подпомагане е задължението да подаде декларация по образец З в компетентната ТД на НАП до 20 дни след края на месеца, за който се отнасят съответните данни, за да може да се отразят промените на осигурителния статус на лицето. Към 12.11.2019 г. АСП не е била изпълнила това си задължение, като даже към 17.12.2019 г. е било установено, че К. е с прекъснати здравноосигурителни права и без данни за здравно осигуряване за месеци 05, 06, 07 и 10.2019 г.

Въз основа на така установеното, от правна страна е прието, че източник на сведения относно здравноосигурителния статус на българските граждани е базата данни на НАП, като в случаите, когато се касае за здравноосигурителния статус на лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление, каквото качество има К., тази дейност, НАП актуализира базата данни въз основа на подадените й ежемесечно декларации по образец 3 от съответните териториални звена на Агенцията за социално подпомагане. От материалите по делото е установено, че АСП, чрез териториално поделение ДСП Люлин, не е изпълнила задължението си по чл. З, ал. 2, т. 4 от отменената Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., а именно: не е изпълнила задължението си да подаде нужните декларации, въз основа на които да се отрази коректния здравен статус на ищеца. В заключение е посочено, че по отношение на здравноосигурителния статус на И. К. през спорния период в информационната система на НАП е генерирана невярна информация, че той не е здравноосигурен за месеците 05, 06 и 07.2019 г., но не защото орган на НАП е пропуснал да въведе нужните данни, а защото АСП не е изпълнила разпоредбите по горепосочената наредба.

Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон.

Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при НАП, изразяващи се в незаконна увреждаща манипулативна промяна на здравноосигурителния статус на К. от месец май до месец декември 2019 г.

Правилно административният съд е приел, че в процесния случай се касае за здравноосигурителния статус на лице, което отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление, поради и което този статус се отразява в информационната система на НАП въз основа на ежемесечно подавани до нея декларации по образец 3 от съответните териториални звена на Агенцията за социално подпомагане. Както от доказателствата по делото, така и от разпитаните свидетели, безспорно е установено, че АСП, и по-конкретно териториално поделение ДСП Люлин, не е изпълнила задължението си по чл. З, ал. 2, т. 4 от отменената Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., където е посочено, че декларация образец № 3 се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 20 дни след края на месеца, за който се отнасят данните. Поради това няма как НАП да нанесе данни в информационната си система, които не са ѝ били известни и съответно предоставени от трети страни, имащи задължението да предоставят нужната информация. Обоснован е изводът на съда, че в процесния случай не е установена „незаконна увреждаща манипулативна промяна на здравноосигурителния статус“ на К., допусната от орган на НАП.

Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания, сочени от И. К.. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Касационната инстанция приема, че К. не дължи такси и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което не следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6877/02.12.2020 г., постановено по адм. дело № 14310/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.