Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. К. от гр. П. срещу решение №136/20.01.2021 година на Административен съд гр. П. по адм. д. №2871/2020 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка от 29.10.2020 година, наложена от служители при ОП „Паркиране и репатриране“ при община П. и представляваща използване на техническо средство /тип „скоба“/ за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът твърди, че е направил искане за разпит на свидетел с молба от 09 януари 2021 година, входирана с вх. №466/11.01.2021 година при Административен съд гр. П.. В съдебно заседание на 13.01.2021 година съдът без основание оставил искането за разпит на свидетел. По този начин не изяснил фактическата обстановка по спора, поради което и решението му било неправилно и необосновано. Прави искане за отмяната му и постановяване на друг съдебен акт, с който да се отмени като незаконосъобразна процесната принудителна административна мярка.

Касаторът чрез адв. П. представя писмена защита. В допълнение посочва, че представената по делото схема на пътна маркировка и пътни знаци не попада в териториалния обхват на бул. „България“ № 29. Като не допуснал свидетел по делото, съдът ограничил възможността на жалбоподателя да докаже твърденията си за липса на пътен знак Т17 с текст указващ „Синя зона“ за участъка, в който е паркирал жалбоподателя.

Ответникът, служител при ОП „Паркиране и репатриране“ при община П. не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес

Производството пред Административен съд гр. П. е образувано по жалба на О. К. от гр. П. срещу принудителна административна мярка от 29.10.2020 година, наложена от служители при ОП „Паркиране и репатриране“ при община П. и представляваща използване на техническо средство /тип „скоба“/ за принудително задържане на пътно превозно средство с рег. [рег. номер на МПС], за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

За да отхвърли жалбата срещу обжалваната мярка, съдът е приел, че същата е приложена от компетентен орган, при спазване на процедурата по прилагането й и правилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

По възраженията за допуснати от АС гр. П. съществени процесуални нарушения касационната инстанция намира същите за неоснователни:

В действителност, с молба от 09 януари 2021 година, входирана с вх. № 466/11.01.2021 година при АС гр. П., адв. П. като процесуален представител на жалбоподателя О. К. е направил искане за отлагане на делото поради ангажираност по друго дело на 13.01.2021 година от 09.00ч. в Районен съд гр. П.. В същата молба е направено искане за допускане на свидетел при режим на довеждане за изясняване на обстоятелствата свързани с прилагането на мярката и „незаконосъобразните действия от страна на служителите приложили ПАМ принудително блокиране“. Молбата е приложена на л.50-51 по делото.

В съдено заседание на 13.01.2021 година, при редовно призоваване на страните по спора, съдът е дал ход на делото, като е оставил без уважение искането на адв. П. за допускане до разпит на свидетел при режим на довеждане. За да не уважи искането, съдът е приел, че не е конкретизирана относимостта му към предмета на спора.

Касационната инстанция приема, че като не е допуснал до разпит поискания от жалбоподателя свидетел, първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение.

Безспорно разпитът на свидетел е допустимо доказателствено средство в това производството пред първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал.1 и ал.2 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, в доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани, както и необходимостта от видеоконференция за тяхното събиране. В искането за допускане на разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван свидетелят. В молбата от 09 януари 2021 година на адв. П. липсва уточнение за кои факти ще бъде разпитван свидетелят, съгласно изискването на чл. 156, ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Дали действията по прилагане на мярката са законосъобразни или не, е правен извод, а не фактическо установяване. Правните изводи се правят единствено от съда в съдебните му актове. По аргумент от чл.153 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. За допускането на доказателства съдът се произнася с определение, като всяко допуснато доказателствено средство трябва да бъде допустимо, относимо и необходимо за установяване на спорните факти от значение за решаване на спора по същество. Непосочването от страната на релевантните факти, за които се иска допускане на определено доказателствено средство, е основание за оставяне на искането за събирането му без уважение от съда. Като е процедирал по този начин, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила.

По отношение на възраженията за правилност и мотивираност на съдебния акт:

При извършена проверка и като съобрази касационните възражения, съставът на ВАС приема, че обжалваният съдебен акт е мотивиран и не страда от порока необоснованост, съответно съдът е приложил правилно материалния закон. В мотивите към съдебния акт са посочени становищата на страните, установената фактическа обстановка е въз основа на анализ на събраните относими, допустими и необходими писмени доказателства, които не са оспорени по надлежния ред от страна на подателя на жалбата, като правните изводи на съда съответстват както на установените факти и обстоятелства (и събраните доказателства), така и на относимия материален закон.

Неоснователно е възражението на касатора, че съобразената от съда схема за пътна маркировка и пътни знаци, не касае бул. „България“ №29, гр. П.. Схемата е надлежно приета и неоспорена като писмено доказателствено средство по делото. Касационната инстанция намира за правилен извода на АС гр. П., въз основа на тази схема, че на мястото на нарушението има пътен знак Т17 с текст указващ „Синя зона“, въз основа на което е формиран и правилния извод за обозначаване на зоната съгласно изискването на чл.99, ал.2 от ЗДвП.

Направените от първоинстанционния съд изводи от правна страна са при правилно приложение на материалния закон и се споделят от касационната инстанция.

Предвид гореизложеното, решението на АС гр. П. като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №136/20.01.2021 година на Административен съд гр. П. по адм. д. №2871/2020 година. Решението е окончателно.