Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – С. З срещу Решение № 394/09.10.2020 г. на Административен съд – С. З по адм. дело № 645/2019 г., с което е отменено Решение № 2349 по Протокол № 45 от проведено на 27.06.2019 г. заседание на общинския съвет за одобряване на проект на ПУП – изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на парк/квартал „Бедечка“ по плана на гр. С. З в частта за УПИ I с отреждане за „парк и открити спортни обекти“, кв. 810, в частта му, в която попада имот с идентификатор № 68850.513.6843 по кадастралната карта на гр. С. З (представляващ УПИ VI-6196 в кв. 810 по плана на града).
Ответникът К. Г. е на позиция за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Правилни са решаващите изводи на първостепенния съд за незаконосъобразност на решението на ОС поради противоречието му с материалноправните разпоредби на чл. 15, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК.
1. С последващ ПУП могат да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти – чл. 15, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ. Извън инициативата на административния орган промяната на границите на УПИ с регулационен план е допустимо, но само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи – ал. 3 на чл. 15. Нормата урежда съгласието на заинтересования собственик като conditio juris (условие на правото) за правомерната промяна на регулационните граници на имотите.
2. Хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ е относима и към конкретния случай.
а. С атакуваното пред административния съд решение на ОС е изменен влязъл в сила ПУП – ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ на кв. „Бедечка“, гр. С. З, одобрен през 2012 г., т. е. извършено е последващо урегулиране на УПИ с обединяването на всички имоти западно от река Бедечка в един УПИ, засягащо и имота на оспорващия изменението на плана. По същество с одобрения план се заличават установените с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ граници на отделния имот и той става съставна част от територията на предвиденото УПИ, идентифицирана със съответните му граници по новия план.
б. Не е спорно обстоятелството, че заинтересованият собственик не е изразил воля в предвидената от закона форма за промяната на регулацията, а отсъствието на съгласие притежава правоизключващо действие спрямо одобрената регулация. Само на това основание решението на колективния административен орган в обжалваната му част е подлежало на отмяна като материално незаконосъобразно.
3. Неоснователен е главният довод в касационната жалба, аргументиран с позоваването на чл. 14, ал. 5 ЗУТ в контекста на разграничението между регулационни линии и граници на имотите – че границите на имотите не се променят с приетия ПУП, а подобна последица е мислима при прилагането на плана.
а. Действително, по правило подробните устройствени планове по ЗУТ, с изключение на тези по чл. 16, ал. 1 от закона, нямат отчуждително действие и трансформацията на регулационните линии в имотни граници би настъпила при прилагането на плана – чл. 14, ал. 5 ЗУТ вр. § 22, ал. 1 ЗР на закона.
б. Моментът на настъпване на вещноправния ефект от промяната на регулацията обаче е неотносим към проверката на условията, обуславящи волеизявлението за одобряването й. Именно от такъв характер е правилото по чл. 15, ал. 3 ЗУТ – то представлява изискване за законосъобразност на самото регулационно предвиждане, което създава предпоставките за същинската промяна в границите на собствеността, а не се отъждествява с последиците от него, респ. с меродавния момент на прилагане на плана в различните възможни хипотези с оглед на отделните видове планове по ЗУТ. Неслучайно на този етап от развитието на административното производство е необходим предварителен, а не окончателен, договор за прехвърляне на собственост – арг. и от ал. 7 и ал. 11 на чл. 15.
В подкрепа на този извод е и самото понятие за „урегулиран поземлен имот“ по § 5, т. 11 ДРЗУТ – границите на имота се определят с ПУП, а той се одобрява с нарочен акт на компетентния орган. Затова под промяна на границите на УПИ чл. 15, ал. 3 има предвид разпоредената с административния акт, а не осъществената с прилагането на плана по отношение на регулацията. В противен случай установяването на изискването, което е и обективен критерий за проверка на съответствието със закона на одобряващия регулацията акт, би било безпредметно.
4. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
б. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответника по касация на платените и заявени в срок разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВАС. Размерът му е под минималния по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което изключва основателността на възражението на касатора за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 394/09.10.2020 г. на Административен съд– С. З по адм. дело № 645/2019 г.
ОСЪЖДА О. С. З да заплати на К. Г. сумата от 800 (осемстотин) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.