Производство по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на ТД „Унитехком“ ЕООД, гр. С., ул. "Лозенец" № 36 за отмяна на влязло в сила решение № 6491/18.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7991/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК.
В искането за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за правния спор, които не са били известни на съда при постановяване на неговото решение. Значението им за правилното разрешаване на правния спор, респ. за обосноваване на основанието по чл. 239, т. 1 АПК се свързва с мотивите на съда, касаещи законосъобразността на заповед № СОА20-РД-40-31/01.07.2020 г. на кмета на Столична община (СО), в частта, с която е определен размер на паричното обезщетение за отчуждената реална част от имот: Поземлен имот (ПИ) с проектен идентификатор № 68134.905.23 (незастроен), с площ 115 кв. м, съгласно скица - проект за изменение на КККР, представляващ реална част от ПИ с идентификатор 68134.905.1099 по КККР.
Ответникът по искането за отмяна – Кметът на Столична община, чрез юрисконсулт Ж. изразява становище за неоснователност на искането.
Върховният административен съд, Четвърто отделение, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното:
С решение № 6491/18.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7991/2020 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на ТД „Унитехком“ ЕООД срещу заповед № СОА20-РД-40-31/01.07.2020 г. на кмета на Столична община (СО), в частта, с която е определен размер на паричното обезщетение за отчуждаваната, реална част от имот: Поземлен имот (ПИ) с проектен идентификатор № 68134.905.23 (незастроен), с площ 115 кв. м, съгласно скица - проект за изменение на КККР, представляващ реална част от ПИ с идентификатор 68134.905.1099 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, попадащ в улична регулация и в обхвата на обект: Изграждане на техническа и транспортна инфраструктура по ул. „Б. Р“ в участък, обслужващ кв. 98, 120, 126, участъка на изток от р. „Драгалевска" до безименна улица, от о. т. 666 - о. т. 18а -о. т. 608 - о. т. 609а - о. т. 607 - о. т. 505 - о. т. 501 - о. т. 399 - о. т. 504 - о. т. 398, м., Витоша ВЕЦ Симеоново" и осигуряване на транспортна връзка между ул. „А. Й“ и ул. „А. К“, р-н „Лозенец", град София, съгласно влязъл в СнАгЖУП на м. „Витоша - ВЕЦ Симеоново", одобрен с Решение № 44 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС и Заповед № РД-09-1944/16.10.2002 г. за поправка на ЯФГ на кмета на Столична община, предвиждащ изграждането на обект публична общинска собственост, в частта на определеното парично обезщетение в размер на 5 596,36 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗОбС административен орган – кметът на СО, в предписаната от закона форма - мотивирана писмена заповед. Съдът е посочил, че при издаване на процесния административен акт, в оспорваната му част, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Прието е, че заповедта в оспорваната й част, не противоречи на материалноправните норми - чл. 21, ал.1 и чл. 22, ал. 4 ЗОбС и е съответна на целта на закона: ведно с осъществяване на мероприятието с обществено значение, заради което се извършва отчуждаването да бъдат равностойно парично обезщетени собствениците на принудително отчуждаваната част от имота. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, съдът е обсъдил заключението на вещото лице по приетото и неоспорено заключение по изготвената СОЕ, заедно с другите приети по делото доказателства и е кредитирал изцяло заключението на вещото лице в частта, с която е определена оценка на отчуждаваната част от процесния ПИ. Съгласно заключението размерът на оценката е 54,70 лева. Това заключение на вещото лице е основано на предоставени му от службата по вписванията доказателства за реално сключени възмездни сделки с имоти, според които липсват сходни на отчуждавания имот по характеристики, извършени в период от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождение на имота. Съдът епосочил, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗОбС (ДВ, бр.54/ 2008г.) Размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. С разпоредбата на т. 2 на § 1 ДР ЗОбС (ДВ, бр.54/ 2008г.) е дадено легално определение на понятието "пазарни цени на имоти с подобни характеристики" и това са: "Пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки.” В процесният случай от приетите и неоспорени писмени доказателства съдът е счел, че следва да се определи равностойно парично обезщетение на жалбоподателя според данъчната оценка на имота, предвид липсата на установени пазарни аналози с по-висока от същата цена. Предвид на изложените съображения, съдът е приел, че оспорения административен акт на кмета на Столична община (СО) в частта, относно определеното парично обезщетение на жалбоподателите в размер на 5596,36 /пет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ лева се явява законосъобразен, поради съответствието му с материалноправните норми и целта на закона.
Настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно.
По правната си същност отмяната на порочни, влезли в сила, съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само, когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, както и да не са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание представляват и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Иначе казано - непълнотата на фактическия, респ. на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, би могла да представлява основание за отмяна по тази точка от чл.239 АПК. В конкретния случай искателят поддържа наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за правния спор, позовавайки се на приложени писмени документи, а именно: договор за покупко-продажба от 19.10.2019 година, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и съдебно-техническа и оценителна експертиза по адм дело № 7990 от 2020 година по описа на Административен съд София-град.
Нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК са само писмените доказателства за обстоятелства, съществували при приключване на устните състезания в инстанцията по същество, които страната при полагане на дължимата грижа не е могла да представи по делото. Всички писмени доказателства с дати в периода 2019 година, на които се основава искането, не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. са били създадени преди приключването на устните състезания по делото, по което е постановено решение и при полагане на дължимата грижа от страната са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал, доколкото са били допустими. Те са били или са могли да станат известни на оспорващия и при грижа за интереса му да се представят по делото. Следователно, те не могат да бъдат основания за отмяна на влязлото в сила решение, дори да са правно или доказателствено релевантни. Основание за отмяна биха били новооткрити, респ. новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Искателят е могъл да се снабди с посочените по-горе документи и в хода на инстанционното производство, поради което същите не биха могли да представляват новооткрити доказателства. Не са и новосъздадени, защото датите на постановяването им предхождат постановяването на окончателния съдебен акт. В случая, искателят се позовава на извършени сделки със сравними имоти, които не могат да бъдат определени и не представляват нов факт по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт. Тези сделки са били факт преди образуване на производството и са могли да бъдат взети предвид ако са относими към конкретния правен спор. Пълното бездействие на жалбоподателя в тази насока, изразяващо се в липсата на адекватни действия по събиране и представяне на доказателства в подкрепа на становището за неадекватност на определеното от административния орган обезщетение за конкретния имот не води до извод за наличието на нови обстоятелства от значение за производството, тъй като, както беше описано, те са съществували и набавянето им и представянето на съда е било възможно и без каквито и да е затруднения за страната.
Предвид изложените съображения, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искане на ТД „Унитехком“ ЕООД, гр. С., ул. "Лозенец" № 36 за отмяна на влязло в сила решение № 6491/18.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7991/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. Решението не подлежи на обжалване.