Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 182/25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 647/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22001418000496-091-001/25.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, с който на „Ривел – 2008“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], са определени публични задължения по ЗДДС в общ размер на 222 887,30 лв., представляващи отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 154 663,95 лв. и лихви за забава в размер на 68 223,35 лв.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът при постановяване на решението не го е обосновал съобразно приетата фактическа обстановка. Сочи, че липсват мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, както и преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - „Ривел – 2008“ ЕООД, представлявано от управителя Р. В., чрез адв. И., оспорва същата и моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Според него обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд – Перник.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и посочените отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 182/25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 647/2019 г. Административен съд – Перник е уважил подадената от „Ривел – 2008“ ЕООД жалба срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22001418000496-091-001/25.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1011/13.06.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП в частта, с която на дружеството жалбоподател са определени публични задължения по ЗДДС в общ размер на 222 887,30 лв., представляващи отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 154 663,95 лв. и лихви за забава в размер на 68 223,35 лв.
Съдът е приел, че издаденият РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила. За да го отмени, съдът е приел, че РА е издаден в противоречие на материалните разпоредби.
Съдът е назначил и приел основно и допълнително заключение по съдебно–счетоводна експертиза, с които вещото лице, след проверка на представените по делото документи и в счетоводството на РЛ, е дало заключение, че спорните фактури са осчетоводени в счетоводството на дружеството, изброило е всички придружаващи всяка една от фактурите документи и счетоводното отразяване; проследило е последващата реализация на придобитите стоки и получените услуги; по-голямата част от доставките са заплатени по банков път, като вещото лице е отразило в табличен вид извършените плащания; вещото лице е извършило проверка и при получателите на последващите доставки извършени от РЛ при използване на процесните доставки, като всички контрагенти са потвърдили получаването им. В хода на съдебно дирене са ангажирани и гласни доказателствени средства с разпита свидетел, който е потвърдил извършването на доставки на тръбна арматура и консумативи от „Ривел - 2008“ ЕООД за „Д. П. М“ ЕАД, с. Ч..
При установената фактическа обстановка и след оценка на доказателствата по делото, решаващият състав е приел, че ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производства доказателства са достатъчни, за да се направи извод за реалното осъществяване на спорните доставки, с което предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит са изпълнени. В мотивите си съдът се е позовал на обстоятелството, че дружеството безспорно трябва да е придобило спорните стоки и услуги, за да може да ги престира на своите клиенти, които дружества еднозначно установяват, че именно с тези специфични стоки са извършени строежите и ремонтите; представените по делото писмени документи съдържат данни по отношение договорените и реализирани услуги, наличност на материалите за осъществяването им, начина на плащане на дължимите суми по тях. Посочил е, че тези документи са автентични и не са оспорени в хода на производството, поради което и предвид липсата на противоречия между тях и останалите доказателства, е основал своите изводи върху тях. Позовал се е на установеното от двете заключения по извършената съдебно-счетоводна експертиза и на свидетелските показания, които кореспондират с останалите доказателства по делото.
В подкрепа на своя извод, първоинстанционният съд се е позовал на практика на СЕС по Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11 и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, от която е извел предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит и е заключил, че ако е доказано реалното осъществяване на доставките, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците и непредставянето на доказателства за транспорт, доказателства за счетоводно отразени в счетоводствата на доставчиците разходи във връзка с доставките, освен ако приходната администрация докаже, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата доставки.
Анализирайки доказателствата по делото и приемайки, че предметът по спорните доставки е получен и приет от РЛ, решаващият състав е стигнал и до извода, че административният орган е нарушил принципите за обективност и служебно начало, обективирани в чл. 3 и чл. 5 ДОПК, тъй като не са изяснени в пълнота необходимите факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на публичните вземания. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяването му не са допуснати пороците, изтъкнати в касационната жалба. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснован извод за незаконосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в същия закон сложен фактически състав. Този състав предвижда наред с притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, както и използването на предмета на доставката в независимата икономическа дейност на получателя, които представляват материално-правни изисквания по същество за признаване на претендираното право.
В настоящия случай спорно е именно дали стоките и услугите – предмет на процесните фактури, реално са получени от РЛ, като основните оплаквания на касатора при оспорване на това обстоятелство се свеждат до неправилно кредитиране и оценка на доказателствата по делото от страна на първоинстанционния съд, довели до необоснованост на неговите изводи.
Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал приетите по делото експертни заключения и дадените свидетелски показания, на база на които е изградил правилни изводи за наличието на предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит, по следните съображения:
Установено по делото е, че РЛ осъществява дейност по търговия на едро с железария, водопроводно и отоплително оборудване и арматура за него, като негови постоянни клиенти и получатели по последващите доставки на спорнитепв настоящото производство са били „Д. П. М“ ЕАД, с. Ч.; „Водоснабдяване и канализация“ ООД, „Кюстендилска вода“ ЕООД, „Пирдопинвест“ ЕООД и др. Спорните доставки на стоки и услуги са свързани с предмета на дейност на РЛ, като видно от съдържанието на фактурите и придружаващите ги документи – договори и протоколи за приемане на извършените СМР, услугите са извършвани на обекти на клиентите на РЛ. Видно от съдържанието на процесните фактури, същите отговарят на изискванията на ЗСч и ЗДДС и имат за предмет стоки и услуги, които спадат към тази икономическа дейност.
От заключението на вещото лице се установява, а и не е спорно между страните, че счетоводството на РЛ е водено редовно, в него са намерили отражение спорните фактури и извършените по тях плащания по банков път и в брой, налице са и множество документи придружаващи фактурите – договори, протоколи и т. н., както и доказателства за последващата реализация на получените доставки. Съдът изключително подробно е описал в решението си документите, придружаващи всяка една от спорните фактури и счетоводното й отразяване, както и доказателствата за последваща реализация. Констатациите на вещото лице, възприети от първоинстанционния съд за обективно и компетентно дадени, се потвърждават от останалите приложени по делото доказателства. Правилно са кредитирани и дадените от разпитания свидетел показания.
Неоснователно е оплакването, че щом не е доказана безспорно възможността на дружествата доставчици да осъществят спорните доставки, то последните не са реално осъществени. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че доставчиците са били дерегистрирани по ЗДДС много след извършване на спорните доставки и това обстоятелство, както и непредставянето на доказателства от тях не може да бъде тълкувано във вреда на РЛ.
В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, която следва тълкуването на Директива 2006/112/ЕО в практиката на СЕС, първоинстанционният съд е съобразил, че недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, само по себе си, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя, също както и че задълженото лице не може да бъде държано отговорно за нередности, относно дейността на доставчика. Извеждайки това принципно положение и като е съобразил, че цялостният анализ на доказателствата по делото налага извод за извършването и доставянето на спорните стоки и услуги, първоинстанционният съд е изложил обосновани и правилни мотиви.
Съвкупната преценка на наличните доказателства и изложените по-горе съображения, установяват реално осъществяване на фактурираните доставки и обосновават извод за наличие на предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит. В хода на ревизионното производство са представени освен спорните фактури, двустранно подписани протоколи за предаване и приемане на извършените дейности по посочените фактури. Същите съдържат достатъчно данни за вида на извършените СМР и услуги. Тези протоколи като частни документи не са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК за тяхната автентичност, поради което правилна и обоснована е преценката на първоинстанционния съд, че с тях е доказана реалността на спорните доставки на услуги.
Не може да се сподели виждането на органите по приходите в касационната жалба, респ. в ревизионния акт, че достатъчно основание за отказ на правото на данъчен кредит е, че доставчиците по процесните доставки не са доказали необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, тъй като то противоречи на съдебната практика, както на СЕС, така и на ВАС, като в тази връзка правилно в решението на съда е налице позоваване на тази практика. От тази практика следва извод, направен и от първостепенния съд, че не може получателят да бъде задължен да доказва, респ. да е отговорен за действия и/или бездействия на доставчика си. Задължение на получателя по доставката е да установи реалното изпълнение на същата, като негова е доказателствената тежест да я докаже с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства, като за целта са ангажирани двустранно подписани документи, удостоверяващи извършването на доставката. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. В тази връзка следва да се съобрази и решение по дело С-324/11 (Gabor Toth) на СЕС, в което изрично се сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Твърдения за наличие на данъчна измама по тези доставки приходните органи не са въвели нито в ревизионния акт, нито в решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт и при неоспорване от приходната администрация в съдебното производство автентичността на представените частни документи, законосъобразни са направените изводи от административния съд, че са осъществени юридическите факти по спорните доставки, поради което упражненото от ответника по касация право е фактически и правно основано, а ревизионния акт в тази част правилно е отменен.
При тези факти, първоинстанционният съд обосновано е приел, че претендираното право на приспадане е отказано незаконосъобразно, а постановеното от него и обжалвано съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, постановено е при спазване на процесуалните правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост, поради което, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.
С оглед изхода на спора, ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски, но предвид липсата на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 182/25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 647/2019 г. по описа на Административен съд – Перник.
Решението не подлежи на обжалване.