Производство по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане от „А. П“ ООД, ЕИК[ЕИК] чрез адв. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 15442/ 14.12.2020 г. на Върховен административен съд, Първо отделение, постановено по адм. дело № 8391/2020 г., в частта му, в която е оставено в сила Решение № 132/24.06.2020 год., по адм. дело № 73/2019 год. по описа на Административен съд - В. Т, с което е отхвърлена жалбата на „А. П“ ООД, ЕИК[ЕИК]/ предишно наименование „БИ.СИ.СИ. 1997“ ООД / срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418001286-091-001/18.10.2018 г., поправен с РА № П-04000418190161-003-001/23.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т, относно отказано право на данъчен кредит и дължим ДДС за внасяне в размер на 40 500,57 лв. главница, ведно със следващата се върху нея лихва за забава.

В искането за отмяна са заявени конкретни основания с позововане на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за правния спор, което се установява с представянето на нови писмени доказателства – уведомление от „Импорт – 2014“ ЕООД и констативен протокол от 20.03.2021 г. Според искателя, новото обстоятелство се изразява в извършен преглед от издателя на фактура № 1000000021/19.01.2015 г „Импорт – 2014“ ЕООД на първичните счетоводни документи за 2014 г. с цел предстоящото им архивиране, при който същия е установил, че доставената стока - кашкавал „Калиата“ - 42 857 кг., по фактура № 1000000018/18.12.2014 г., въпреки, че е била рекламирана и е издадено кредитно известие към фактурата, не е върната до настоящия момент. Значението на това обстоятелство за правилното разрешаване на правния спор, респ. за обосноваване на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, според искателя, се състои във факта, че с уведомлението си доставчикът по фактурата и е придал качеството...