Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Ж., чрез адвокат В. А., против решение № 78/09.04.2020 г., постановено по адм. дело № 573/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, в частта, с която е отхвърлена исковата му молба за присъждане както на лихва за забава върху присъдените му имуществени вреди, така и на неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно с лихва за забава върху сумата. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради и което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Г., не изразява становище и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима, а по същество е частично основателна по отношение на претендираната лихва за забава. По отношение на касационната жалба против решението в частта му, с която е отхвърлителна искова молба за претендираните неимуществени вреди, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от Т. Ж. против ОДМВР – Габрово за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 650 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, и неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи причинена вреда, настъпила вследствие на незаконосъобразен административен акт, а именно: наказателно постановление (НП) № 18-0892-000535/22.10.2018 г., издадено от Началника на С. П. П към ОДМВР Габрово, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева за извършено от него нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Посоченото НП е отменено с решение № 199/08.04.2019 г., постановено по АНД № 191/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, което е оставено в сила с решение № 99/23.07.2019 г., постановено по КАНД № 81/2019 г. по описа на Административен съд – Габрово.

С решението на първоинстанционния съд е прието, че исковата претенция е основателна, но само по отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 650 лева. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С оспорената в настоящото производство част от решението, съдът е отхвърлил исковата молба в частта ѝ, с която се претендират лихви върху присъдената сума за имуществени вреди и с която се претендират неимуществени вреди в размер на 2000 лева, изразяващи се в преживени страдания, неудобства и накърнено име, както в обществото, така и в семейството, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно воденото административно производство, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление – 23.07.2019 г. до пълното изплащане на сумата.

За да отхвърли исковата молба в тази ѝ част съдът е приел, че върху сумата, присъдена като имуществена вреда, не следва да се присъжда законна лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. По отношение на претендираните неимуществени вреди съдът е посочил, че искът е неоснователен и недоказан, защото Ж. не е доказал наличието на неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредственна причинна връзка с издаденото срещу него НП. Прието е, че по делото не е представена медицинска документация, която да послужи като доказателство за проявление на психически страдания, а показанията на разпитаните свидетели са общи и бланкетни.

Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон.

Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съответно електронни фишове, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд.

По делото не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че ищецът е понесъл твърдените от него вреди, изразяващи се в преживени страдания, неудобства и накърнено име, както в обществото, така и в семейството. Също така единият от свидетелите – майката на ищеца, посочва, че Т. Ж. е претърпял три операции и че има обостряне на едно от заболяванията му, но нито е посочено за какво точно се касае, нито има представена каквато и да е медицинска информация, още повече, че по делото няма данни ищецът да е търсил медицинска помощ поради някакви здравословни проблеми. Поради това, така твърдените от ищеца неимуществени вреди не биха могли да се разглеждат като причинени именно от издаденото наказателно постановление. Преживяванията, описани от ищеца, не са обичайни в подобни случаи и трябва да бъдат доказани при условията на пълно доказване, каквото по делото не е проведено. Отделно от това, правилно е посочено от съда, че следва да се вземе предвид заинтересоваността на лицата, дали показания в проведеното открито съдебно заседание.

В свидетелските показания се посочва, че ищецът е понесъл неимуществените вреди поради лишаване от право да управлява автомобил, но никъде в наказателно постановление № 18-0892-000535/22.10.2018 г., издадено от Началника на С. П. П към ОДМВР Габрово не се посочва, че по отношение на Т. Ж. е наложена такава санкция.

Настоящият състав споделя изводите на съда за неоснователност на искането за присъждане на законна лихва върху сумата, присъдена като имуществена вреда считано от 23.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Както правилно е посочено, върху сумата от 650 лева, присъдени като имуществена вреда, не следва да се присъжда законна лихва, защото такава не се дължи върху разноските.

С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78/09.04.2020 г., постановено по адм. дело № 573/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Решението е окончателно.