Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София при ЦУ на НАП и от „Ф. Р“ ЕООД, чрез адв. Т.-Л., против съответните неблагоприятни за касационните жалбоподатели части от решение № 4561/11.08.2020 г., постановено по адм. дело № 9827/2019 г. по описа на Административен съд София - град.

Касаторът - директор на дирекция „ОДОП“ - София, оспорва съдебния акт в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-22221018004513-091-01/10.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 1245/18.07.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в частта, относно установените на „Ф. Р“ ЕООД задължения за ДДС в размер на 10 015,00 лв. и лихви - 2 103,32 лв. за данъчния период м.03.2017 г., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадена фактура от „М. Б. К“ ЕООД. Твърди неправилност на съдебното решение в тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да променят извода на приходните органи за липса на реално осъществена доставка. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение в тази част, като отхвърли жалбата на ревизираното лице като неоснователна. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба - „Ф. Р“ ЕООД, чрез адв. Т.-Л., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Касаторът - „Ф. Р“ ЕООД, чрез адв. Т.-Л., оспорва постановения съдебен акт в частта, с която...