Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. от Асеновград, чрез пълномощника си адв. Г. Т., против решение № 87/10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 185/2019 г. от Административен съд - Пловдив. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество като се отмени оспорваното уведомително писмо, издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 не е изразил становище, не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че с решението си съда правилно и законосъобразно е потвърдил оспорвания административен акт, издаден на основание чл. 22 от Наредба № 4/24.02.2015 г., тъй като съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването му. Правилно съдът е приел, че са доказани констатациите на административния орган за недопустими площи, което обосновава законосъобразност на отказа за финансово подпомагане.
Върховният административен съд, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/8171 от 12.11.2018 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2016 г., с което заявлението, подадено от И. Т. за подпомагане с УИН 16/270616/69878 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПСР, не е уважено за сумата от 5945.01 лв., тъй като кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2016г. утвърден със Заповед № РД 46–141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно и е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФЗ съдебни разноски в размер на 100 лева.
За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че И. Т. е регистриран с уникален регистрационен номер/УРН/359800 в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/ и е подал заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер/УИН/16/270616/69878 за кампания 2016 година по схеми и мерки за подпомагане, между които и Мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Заявени са земеделски парцели- 00702-1061-1-3,землище р.Асеновград, площ 095ха, с начин на трайно ползване -овощни насаждения, череши; 31108-577-1-7,землището на с. З., площ 4,17ха, с начин на трайно ползване овощни насаждения, череши. Общата площ за подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“, е 5,12 ха.
Кампания 2016 година е първа година от поет 5 годишен ангажимент за извършване на биологични дейности по направление „Биологично растениевъдство“.
Въз основа на извършена автоматична проверка е отразена грешка - част от заявените площи, в размер на 0,58ха излизат извън площите подходящи за подпомагане и попадат в недопустимата част.
След прилагане на окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2016г. утвърден със Заповед № РД 46–141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, за кампания 2016 г., по заявлението на жалбоподателя о отпаднала площ, в размер на 0,33ха, приета за наддекларирана .
За изясняване на спорния въпрос съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приел като, обективно и компетентно. Допустимият за подпомагане слой е определен чрез дешифриране на снимки от самолетно заснемане и сателитни снимки. Земеделският стопанин още при подаване на заявлението за подпомагане е бил запознат с факта, че има наддекларирани площи.
Въз основа на тази фактическа установеност от правна страна съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, съгласно чл. 20 а от ЗПЗП, в кръга на делегираните му с нарочна заповед на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма, включително, относно Мярка 11 " Биологично земеделие", в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган в кръга на делегираните му правомощия.
Обосновано също така е приел, че актът има установената от закона форма и съдържание, поради което възражението на жалбоподателя за несъответствието му с чл. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК обосновано е отхвърлено като неоснователно. Съгласно посоченият текст: "Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: /4 фактическите и правни основания за издаването на акта. В случая е налице съответствие на фактическите основания, посочени от административния орган и приложените от него правни норми.
В колона 2 и 3 на акта например са посочени данните на заявителя, а именно идентификатора и площта на декларираните от него парцели; в колона 4 факта, че за тези парцели земеделският стопанин има документи, удостоверяващи правото му на ползване /чл. 17, ал. 7 и ал. 8 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания – обн. ДВ, бр. 22/2009 г., в сила от 01.03.2009 г.), в приложимата редакция на текста; Колона № 5 е празна, тъй като парцелите не са попаднали в контролната извадка от заявления за проверка на място от органите на ДФЗ, а колона 6 – също, затова защото не е установено съответните БЗС да са нанесли вреда на трети лица върху заявен за подпомагане парцел, за който ЗС да не е изпълнил задължението си по чл. 32 от Наредба № 4/24.02.2015 година. Посочените в колона № 7 данни показват размера на установената площ на парцелите, определена след извършването на административни кръстосани проверки по заявлението, както и приложимата правна уредба - чл. 17 от Наредба № 5/2009 г.; чл. 37, ал. 2 ЗПЗП; чл. 28 и чл. 29 от Регламент /Е0/ № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г.; чл. 74 от Регламент /Е0/ № 1306 от 17 декември 2013 г. и т. н. А в колона № 9 е посочена разликата между декларираната от заявителя и установената площ на парцелите /т. нар. наддекларирана площ/. Фактически в уведомителното писмо се съдържат както данни във връзка със заявените за подпомагане за кампания 2016 г. площи и установените за тях обстоятелства, така и изрично отбелязване на фактическото основание за конкретния отказ, при което не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С посоченото си съдържание уведомителното писмо позволява на адресата му да упражни правото си на защита, и не създава значителни затруднения пред съда при осъществяването на контрол за законосъобразност.
Описаното от административния орган в акта напълно кореспондира на заключението на вещото лице,, а именно, че за парцел № по ИСАК 31108-577-1-7 е налице наддекларирана площ от 0. 33 ха,, площ, която не е включена в окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., одобрен със Заповед № РД 46–141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, необжалвана, влязла в сила по отношение на касатора и породила правни последици, както правилно е приел съда от първата инстанция.
И тъй като, съгласно чл. 22 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за участие по направление "Биологично растениевъдство" и направление "Биологично животновъдство" се одобрява целият блок на земеделското стопанство, като всички парцели в блока на земеделското стопанство следва да бъдат заявени с дейност по съответното направление, а в конкретния случай е безспорно установено, че части от парцелите на Т. в землището на с. З. са извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., то това обстоятелство ги изключва в цялост от финансово подпомагане.
Възраженията на жалбоподателя правилно са приети за неоснователни и отхвърлени. Процесуалният и материалния закон са правилно приложени от решаващия съд, чието решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Тъй като ответникът по касация не е предявил искане за присъждане на разноски по делото, по този въпрос настоящата инстанция не следва да се произнася.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87/10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 185/2019 г. от Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.