Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. Н. О. против решение № 139/01.12.2020 г. на Административен съд - Силистра, постановено по адм. дело № 203/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 231-ФК/19.08.2020 г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не е мотивирана и запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е несъразмерна принудителна мярка. Излага съображения за неправилна преценка за спазване целите по чл. 22 ЗАНН.
Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът – „Практик“ ЕООД, гр. С., представлявано от управителя Е. Т. не е изразил становище по касационната жалба.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 231-ФК/19.08.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект – магазин за инструменти и бои, находящ се в гр. С., бул. „Македония“ № 131, стопанисван от „Практик“ ЕООД, гр. С. за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за извършена продажба на 1 бр. монтажна лента на стойност 5.70 лв. е забранен достъпа до обекта.
За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че при наличието на правни и фактически основания за издаване на оспорения акт, преценени с оглед съразмерността на наложената административна мярка, административният орган в нарушение на чл. 6 АПК е постановил запечатването на търговски обект за 14 дни. В тази връзка е посочил, че в акта не са изложени конкретни мотиви за определения срок на мярката и не е направен анализ на необходимия баланс между ограничаването на правата на търговеца и евентуалния размер на пропуснатите приходи за държавата за данъчни плащания за периода на спиране на работата на търговския обект. Според съда бланкетното изреждане на тежест на нарушението и последиците от същото, не позволяват извършването на проверка за спазване на принципите за съразмерност и пропорционалност по чл. 6 АПК. Непосочването на конкретни мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка е определено като основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е неправилно постановено.
По делото не е спорно, че на 13.08.2020 г. задълженото лице „Практик“ ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на стока – 1 бр. монтажна лента на стойност 5.70 лева.
При правилно установени факти, неправилно съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна. Предпоставките за налагане на принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС са установени от събраните по делото доказателства. Изводите на първоинстанционния съд, че определеният 14 - дневен срок на мярката не е мотивиран с конкретни факти, са в противоречие със съдържанието на оспорения акт. Противно на приетото от съда, в случая административният орган е посочил конкретни обстоятелства за определяне на срока: вида и тежестта на нарушението, което е пряко свързано с неотчитане на приходи от дейността, както и извършеното предходно нарушение от същия вид, установено с протокол № АА № 0306485/02.07.2019 г., за което дружеството е санкционирано с наказателно постановление № 467148/07.10.2019 г. и е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект. Посочените фактически основания отговарят на изискването по чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт. Правилно съдът е приел, че процесното нарушение е повторно по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. Този извод се потвърждава от представените по делото съдебни решения на РС - Силистра и Административен съд - Силистра, от които е видно, че наказателното постановление от 07.10.2019 г., с което дружеството е санкционирано за същия вид нарушение, е влязло в сила на 30.07.2020 г., а процесното нарушение е извършено на 13.08.2020 г. в едногодишен срок от влизането му в сила. При тези обстоятелства неправилно съдът е приел, че определеният срок на принудителната административна мярка не съответства на целите по чл. 22 ЗАНН.
С оглед на изложеното, настоящият касационен състав преценява, че обжалваното съдебно решение, с което административният акт е отменен, е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на жалбата, подадена от задълженото лице.
При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ДОПК в размер на 200 лева съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ за двете съдебни инстанции.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 139/01.12.2020 г. на Административен съд - Силистра, постановено по адм. дело № 203/2020 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Практик“ ЕООД, гр. С. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 231-ФК/19.08.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Практик“ ЕООД, гр. С., ЕИК[ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 200 лева разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.