Производството е по реда на чл.208 и сл. във връзка с чл. 244, ал. 2 от АПК.

Образувано е по две касационни жалби – на министъра на околната среда и водите и на „Асарел – Медет“ АД, гр. П. против решение № 8906 от 12.06.2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 8918/2015 г., с което е отменено решение по оценка на въздействието върху околната среда № 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

В касационната жалба на министъра на околната среда и водите са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на атакувания съдебен акт. Основното оплакване е за неправилно тълкуване и приложение на легалните дефиниции на понятията „общественост“ и „засегната общественост“ по смисъла на § 1, т. 24 и т. 25 от ДР на ЗООС, което е довело и до нарушение на чл.97, ал.1 ЗООС и чл. 16, ал. 1 от Наредба за ОВОС при преценката на съда за незаконосъобразност на определените от административния орган засегнати общини, кметства и райони. Счита, че не може да се поставя знак на равенство между „засегнати общини, кметства и райони“ по смисъла на чл. 97, ал.1 ЗООС и „засегната общественост“. Посочва, че в хипотезата на чл. 95, ал.3 ЗООС компетентният орган не определя засегнатата общественост. В тази връзка излага доводи за нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото, относими към определянето на кръга от засегнатите общини, кметства и райони, включително и на заключението на тройната съдебно – екологична експертиза.

Оспорват се като неправилни и изводите на съда за липса на волеизявления (решения) на административния орган, с които инвестиционното предложение (ИП) да се определя като допустимо и да се оценява качеството на доклада за ОВОС и на доклада за оценка степента на въздействие. Счита, че съдебното решение е постановено в противоречие на чл. 18, ал.1 от Наредба за ОВОС. Твърди, че необосновано съдът е отхвърлил заключението за съвместимост на ИП с предмета и целите на опазване на защитените зони. В тази връзка излага подробни съображения, че анализът и мотивите на заключението за съвместимост на ИП са подробно изложени в ДОСВ.

Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В касационната жалба на „Асарел – Медет“ АД са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касаторът поддържа доводи за неправилно тълкуване и приложение на чл. 95, ал. 3 ЗООС и чл. 97, ал.1 ЗООС. Сочи, че съдът не е отчел разликата в терминологията, използвана в двете разпоредби. В чл. 95, ал. 3 ЗООС е употребен терминът „засегната общественост“, а в чл. 97, ал.1 ЗООС – „засегнати общини, кметства и райони“. Първата разпоредба се отнася до процедура, при която възложителят провежда консултации с компетентните органи и засегната общественост за вземане на решение по ОВОС. Съдът не е отчел нарушение на чл. 95, ал. 3 ЗООС. По чл. 97, ал.1 ЗООС и чл. 16, ал.1 от Наредба за ОВОС – компетентният орган определя засегнатите общини, райони и/или кметства, с които възложителят да организира обществено обсъждане на доклада за ОВОС и приложенията към него, като най-логичният критерий е с оглед близостта (на населените места до производствената територия на „Асарел – Медет“ АД), който е използван и в случая.

В тази връзка излага съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви в обжалваното решение по всички събрани доказателства и възражения на страните. Според този касатор при преценката си съдът не е отчел следните обстоятелства: 1/ не е налице превишение на индивидуалните емисионни ограничения по комплексното разрешително на дружеството и разрешителното за заустване установено от съдебно – екологичните експертизи; 2/ районът, в който осъществява дейността си „Асарел – Медет“ АД е с развита минно – добивна промишленост, като според експертизата причините за превишаване на СКОС (Стандарт за качество на околната среда ) е дифузно замърсяване, дължащо се на фоновите стойности на района; 3/ дружеството ползва три пречиствателни станции и извършва непрекъснат мониторинг на отпадъчните производствени води; 4/ по делото е установено, че точката на заустване е една, а замърсяването на водите в реките зависи изключително от точката на заустване на реките, обозначени като притоци на р. Б. Л. Я.

По отношение констатираните в решението други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, „Асарел – Медет“ АД оспорва изводите на съда за нарушение на чл. 39, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони („Наредба за ОС“). Дружеството счита, че компетентният орган няма задължение да издава какъвто и да било акт (решение), с който да определя допустимостта на ИП и да оценява качеството на доклада по оценка на съответствието.

Неправилно съдът приема, че писмата до възложителя са подписани от заместник – министър, за който няма данни да е надлежно оправомощен.

По отношение констатираното от съда нарушение на чл. 39, ал.13 от Наредба за ОС, касаторът счита, че не съществува нормативно изискване за включване на мерки в решението по ОВОС.

Искането е за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбите срещу административния акт или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В касационното производство дружеството представя писмено доказателство по реда на чл. 219, ал. 1 АПК – констативен протокол № 4-84/03.10.2019 г. на РИОСВ – Пазарджик за извършена извънредна проверка на „Асарел – Медет“ АД. Подробни съображения по касационните основания са изложени в представената по делото писмена защита на процесуалния представител на дружеството адв. А.М.

„Асарел – Медет“ АД, счита, че касационната жалба на министъра на околната среда и водите е основателна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор.

Ответниците – Политическа партия „Зелено движение“ (с предишно наименование Политическа партия „Зелените“ ) и СДРУЖЕНИЕ ЗЗД ДИВА ПРИРОДА - БАЛКАНИ, чрез процесуалния си представител адв. И.В оспорват касационните жалби и молят да се оставят без уважение, по съображения, изложени в устните състезания по делото и в представени по делото писмени бележки.

Ответникът – К.Д не е изразил становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, по съображения, че в обжалваното съдебно решение не е допуснато нарушение на чл. 97, ал.1 ЗООС, като е прието, че кръгът на засегнатите общини, кметства и райони е по-голям от определения от административния орган.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е отменил решение по оценка на въздействието върху околната среда № 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. издадено от министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за „Разширяване промишлената площ на „Асарел – Медет“ АД, гр. П.“ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

Делото е разгледано от първоинстанционния съд в производство по чл. 244, ал. 2 АПК. С решение № 8181 от 03.07.2015 г. на седемчленен състав на Върховния административен съд – І колегия, постановено по адм. дело № 4392/2015 г., на основание чл. 239, т. 1 от АПК по искане на „Асарел – Медет“ АД е отменено влязло в сила решение № 9612/26.06.2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 8474/2012 г., с което е отменен посоченият административен акт на министъра на околната среда и водите и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган, както и потвърждаващото го решение № 3397 от 11.03.2014 г. на Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия по адм. дело № 14492/2013 г. На основание чл. 244, ал. 2, изр. първо АПК делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд, като е указано разглеждането му да започне от фазата на събиране на доказателствата.

Като основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, са послужили представени от молителя нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т.1 АПК - протоколи за изпитване на водни проби от отпадъчните води на „Асарел - Медет“ АД, които според седемчленния състав на Върховния административен съд са относими към преценката за въздействието на инвестиционното предложение върху водите като компонент на околната среда т. е. имат съществено значение за формиране на изводите във връзка с взетото от административния орган решение за определяне на засегнатите общини, кметства и райони по чл. 97, ал. 1 ЗООС и чл. 16, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил отново оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е приел, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От фактическа страна съдът е установил, че одобреното с решение по оценка на въздействието върху околната среда № 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. инвестиционно предложение (ИП) за „Разширяване промишлената площ на Асарел – Медет АД, гр. П.“ предвижда разширяване на площта на рудник „Асарел” до вариант „Етапен-1”, разширение на Западно насипище, разширение на Хвостохранилище „Люляковица”, модернизация на корпус „Ситно трошене”, Мелнично отделение и флотация и Претоварен възел 1. Разширението на съществуващата дейност се предприема с цел оптималното изземване на запасите от съществуващото медно находище и увеличение на добива и преработка на руди от обогатителната фабрика с около 15 % чрез модернизация на корпус „Ситно трошене”. От данните по преписката е установено, че използваният от административния орган критерий за определяне на засегнатите от ИП населени места, е близостта им до концесионната площ на Асарел – Медет АД, при което общественото обсъждане е определено за най-близките до границите на промишлената територия населени места в община П., както и с. О..

В мотивите си съдът е посочил, че според доклада за ОВОС при преминаване през и в близост до промишлената територия на реки Марешка, Асарелска, Панова и Люляковица (последните три - притоци на река Л. Я, която е ляв приток на река Марица), се констатира лошо химическо и екологично състояние, придружени със силни отклонения по някои физикохимични показатели. Състоянието на тези реки е несъвместимо с факта, че водните ресурси, ползвани за питейно водоснабдяване в басейна на река Марица, са обявени за зона за защита на водите. Отбелязано е, че се очаква „локално въздействие върху повърхностните води извън границите на концесионната площ”, като „степента на въздействие” ще бъде значителна. В доклада се съдържа и оценка за негативно въздействие върху земите, почвите и атмосферния въздух, като е записано още, че в случай на неизпълнение на производствената дисциплина има реална опасност от запрашване с токсичен прах и води, което да премине извън района на производството.

От събраните в повторното производство (по адм. д. 8918/2015 г.) писмени доказателства, включително документи от трети неучастващи в делото лица, представени по реда на чл. 192 ГПК и от заключенията на основна, допълнителна и тройна съдебно – екологични експертизи, съдът е установил, че е налице много силно въздействие върху водите по поречието на р. Л. Я и притоците, които я формират със специфични замърсители в най-горните по поречието райони – с. Б., с. Б., с. П. и др. В резултат на замърсяването с тежки метали са засегнати населени места по поречието на р. Б. Л. Я, част от които са в община П., а част са извън тази община с оглед използваните води за напояване, за пиене, както и че няма друг източник на замърсяване с тежки метали в посочената територия освен адресата на оспорения административен акт - „Асарел - Медет“ АД, гр. П.. В случая са проведени обществени обсъждания само в Панагюрище и с. О., както и в най-близките до границите на промишлената територия населени места в община П.. При положение, че и други населени места могат да бъдат засегнати от инвестиционното предложение, то, според съда административният орган не е определил правилно цялата засегната общественост и възложителят не е провел съответните консултации с населението в по-отдалечените райони, съгласно чл. 95, ал. 3 и чл. 97, ал. 1 от ЗООС.

Съдът се е позовал и на данните, предоставени от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за 2010 г. и 2011 г., които са обсъдени в съдебните експертизи и е приел за установено, че след територията на предприятието е налице значимо до много силно въздействие върху водите на посочените по-горе реки, с оглед на комбинирано замърсяване, включително и с тежки метали при надхвърляне на максимално допустимите концентрации съгласно Директива 2008/105/ЕО, която е транспонирана в Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители. Дадени са и препоръки за оценяване на поведението на предприятието при залпови замърсявания и интензивни валежи с оглед увеличаване на повърхностните води, в доклада са предложени мерки за предвиждане на мероприятия за недопускане на щети и административният орган е следвало да ги анализира и обсъди с оглед състоянието на пречиствателните и защитните съоръжения, за да не се допусне изтичане на води от територията на „А. М“ АД, които да попаднат в реките и други водни тела, които се използват по течението им в населените места.

Съдът е констатирал и други нарушения на административнопроизводствените правила на процедурата по оценка въздействието върху околната среда, както следва:

В нарушение на чл. 39, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, административният орган не е взел решение, с което инвестиционното предложение се оценява като допустимо спрямо режима на дейностите в защитените зони и/или с плановете за управлението им по смисъла на чл. 12 от посочената наредба. Извършването на такава преценка е от съществено значение, тъй като предопределя развитието на производството. При констатиране на недопустимост на инвестиционното предложение, процедурата по оценка на въздействието върху околната среда не трябва да продължи, а подлежи на прекратяване.

Административният орган не е изпълнил и разпоредбата на чл. 96, ал. 7 ЗООС, според която компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице оценява качеството на доклада по ОВОС въз основа на критериите, записани в чл. 14, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Според съда липсва решение на административния орган или на оправомощено лице, в което да се обсъжда качеството на доклада и са се излагат мотивирани съображения. Писмата до възложителя, с които се уведомява за оценката на качеството на доклада с приложенията към него са подписани от заместник - министър, за когото няма данни да е оправомощен от министъра на околната среда и водите. Липсва мотивирано решение, с което да е направена оценка на доклада за степента на въздействие на инвестиционното предложение с предмета и целите на защитените зони като част от доклада за оценка на въздействието върху околната среда. Според съда в нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, административният орган не е разграничил решението за оценка на доклада от съобщението до възложителя за резултатите от оценката.

В нарушение на чл. 32 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) административният орган не е обсъдил данните от доклада за ОС за въздействието на инвестиционното предложение с предмета и целите на защитена зона BG 0001389 „Средна гора“ и защитена зона BG 0002954 „Средна гора“. В мотивите си съдът е описал конкретните констатации в доклада за ОС относно въздействието върху защитените зони, които административният орган не е обсъдил при издаването на оспорения акт. Според съда решението за ОВОС не съдържа мотиви, защо са изключени предложените в доклада смекчаващи мерки, които да намалят отрицателното въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони, с което е нарушен чл. 39, ал.13 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

По тези съображения с обжалваното съдебно решение е постановена отмяна на оспореното решение за ОВОС и преписката е върната на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите му.

Решението е правилно като краен резултат.

Не са налице сочените в касационните жалби основания по чл. 209, т.3 АПК за неговата отмяна. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение по оценка на въздействието върху околната среда № 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. издадено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 146, т. 3 АПК, поради допуснати съществени нарушения на процедурата за извършване на ОВОС, се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на приложимия по време процесуален и материален закон.

Неоснователно е възражението за липса на собствени мотиви в обжалваното решение. Първоинстанционният съд е изложил мотиви по конкретните нарушения на административнопроизводствените правила, с които е обосновал отмяната на административния акт. Обстоятелството, че изводите му съвпадат с основанията за незаконосъобразност на акта, констатирани при предходното разглеждане на делото само по себе си не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка следва да се има предвид, че обжалваното съдебно решение е постановено в производство по чл. 244, ал.2 във връзка с чл. 145 и сл. от АПК и че седемчленният състав на Върховния административен съд е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд от фазата на събиране на доказателства. В този случай и на основание чл. 168, ал.1 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Изложените в решението мотиви са в изпълнение на това задължение.

Правилата на провеждане на административното производство по издаване на оспореното решение за ОВОС на инвестиционни предложения са уредени в глава шеста, чл. 92 и сл. от ЗООС, Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда („Наредба за ОВОС“) и Наредба за условията за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони („Наредба за ОС“), в редакцията им действаща в периода от образуване на производството през 2009 г. до издаването на акта на 04.05.2012 г.

Съгласно чл. 2 от Наредба за ОВОС оценка на въздействието върху околната среда се извършва в следната последователност: 1. уведомяване на компетентните органи и засегнатото население; 2. преценяване на необходимостта от ОВОС; 3. извършване на консултации; определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС; 4. оценяване качеството на доклада за ОВОС; 5. организиране на обществено обсъждане на доклада за ОВОС; 6. вземане на решение по ОВОС.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба за ОВОС (ДВ бр.3/2011) – за случаите на извършване на оценка за съвместимост чрез процедурата по ОВОС по реда на чл. 31, ал. 4 от ЗБР, какъвто е и процесният случай съгласно писмо изх. № ОВОСУ-6871/22.07.2009 г. на министъра на околната среда и водите, се прилагат и изискванията на глава трета на Наредба за ОС.

Административното производство по ОВОС е започнало с уведомление за инвестиционно предложение (ИП) вх. № ОВОСУ - 6871 от 06.03.2009 г. на „Асарел – Медет“ АД до компетентния орган, на основание чл. 95, ал.1 ЗООС във връзка с чл. 4, ал.1 от Наредба за ОВОС за „Разширяване промишлената площ на Асарел – Медет АД, гр. П.“. На 30.04.2009 г. дружеството е подало допълнено уведомление по чл. 4, ал.1 от Наредба за ОВОС и допълнено уведомление по чл.10, ал.1 от Наредба за ОС. Няма спор по делото, че инвестиционното предложение предвижда разширяване на площта на рудник „Асарел” до вариант „Етапен-1”, разширение на Западно насипище, разширение на Хвостохранилище „Люляковица”, модернизация на корпус „Ситно трошене”, Мелнично отделение и флотация и Претоварен възел 1. Разширението на съществуващата дейност се предприема с цел оптималното изземване на запасите от съществуващото медно находище и увеличение на добива и преработка на руди от обогатителната фабрика с около 15 % чрез модернизация на корпус „Ситно трошене”.

С писмо от 22.07.2009 г. на зам. министъра на околната среда и водите „Асарел – Медет“ АД е уведомено, че ИП подлежи на задължителна ОВОС, тъй като се касае за дейност по т. 36 от Приложение 1 към чл. 92, ал.1 от ЗООС (в приложимата по време редакция). Определен е компетентният орган – министърът на околната среда и водите. На основание чл.10, ал.1 от Наредба за ОВОС дружеството е информирано, че следва да възложи изработване на задание за обхват на ОВОС, със съдържанието по чл.10, ал.3 от същата наредба и да организира провеждането на консултации със специализираните органи на Министерство за здравеопазването, засегнатата общественост и неправителствени организации, с МОСВ и РИОСВ – Пазарджик по определянето обхвата на оценката и предлаганият вариант на задание.

В същото писмо е посочено, че площта предвидена за разширение производствените площадка на дружеството попада в защитена зона BG 0002954 „Средна гора“ за опазване на дивите птици съгласно списъка от защитени зони, приет с решение № 802/04-12-2007 г. на МС (ДВ бр.107/2007 г.) и защитена зона BG 0001389 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони, приет с решение № 661/2007 на МС (ДВ бр. 85/2007 г.). На това основание е преценено, че ИП подлежи на оценка за съвместимост с предмета и целите на посочените защитени зони съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ). На основание чл. 34, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони („Наредба за ОС“) е определено докладът по ОВОС да включва като отделно приложение и доклад за оценка степента на въздействие (ДОСВ) на ИП върху защитените зони.

Задание за съдържанието и обхвата на ОВОС е внесено от дружеството на 12.08.2010 г. В периода от м.08.2010 г. до м.06.2011 г. са проведени консултации и представени становища на специализирани органи на МОСВ. С писмо от 28.06.2011 г. на заместник министъра на околната среда и водите е дадена отрицателна оценка на доклада по ОВОС, както и на ДОСВ.

В писмо от 27.10.2011 г. на заместник министъра на околната среда и водите е обективинара положителна оценка на доклада по ОВОС и отрицателна оценка на ДОСВ с предмета и целите на защитените зони. С писмо от 18.01.2012 г. „Асарел – Медет“ АД е уведомено за предходната положителна оценка на ДОВОС, дадена е положителна оценка на ДОСВ и на основание чл. 97, ал.1 ЗООС са определени засегнатите общини, кметства и райони за провеждане на обществено обсъждане на ДОВОС и ДОСВ - община П. и с. О.. Обществено обсъждане е проведено на 02.03.2012 г. съгласно представените писмени доказателства. Преди издаването на оспореното решение за ОВОС, на 18.04.2012 г. е проведено заседание на ВЕЕС, назначен със заповед № 304/10.04.2012 г. на министъра на околната среда и водите.

Основният спор по делото е относно кръгът на засегнатите общини, кметства и райони от ИП на „Асарел – Медет“ АД и касае спазването на процедурата за провеждане на консултации по чл. 95, ал.3 ЗООС и организирането на обществено обсъждане на доклада за ОВОС съгласно чл. 97, ал.1 от ЗООС.

Нормата на чл. 95, ал. 3 ЗООС (ред, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) предвижда при извършване на ОВОС възложителят да провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица, с други специализирани ведомства и засегнатата общественост по отношение на конкретно определени въпроси, посочени в т.1-т.10 на същата разпоредба, включително характеристиките на съществуващата околна среда и всички нейни компоненти (т.2) и мерки за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда (т.10). Понятието „засегната общественост“ е дефинирано в §1 т. 25 от ДР на закона като обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Съгласно т. 24 от ДР на ЗООС „общественост“ е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство. Провеждането на консултациите по чл. 95, ал. 3 ЗООС е етап от процедурата, който предхожда изготвянето на доклада за ОВОС.Ните, по които се организират консултациите са посочени в чл. 9 от Наредба за ОВОС.

Нормата на чл. 97, ал.1 ЗООС предвижда възложителят да организира обществено обсъждане на доклада за ОВОС съвместно с определените от компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице засегнати общини, кметства и райони. Обсъждането се провежда след положителна оценка на компетентния орган по качеството на доклада по ОВОС на основание чл. 96, ал. 6 ЗООС.

Засягането е фактически въпрос и следва да бъде установено във всеки конкретен случай, въз основа на конкретните данни за предмета на инвестиционното предложение и предвижданията за обхвата на въздействието му върху компонентите на околната среда /в този смисъл е и цитираната от дружество - касатор съдебна практика - решение № 14818/30.11.2018 г. на ВАС, шесто отделение по адм. д. № 2721/2018 г. и решение № 6834/23.05.2018 г. на НАС, шесто отделение по адм. дело № 13132/2017 г./ Идентично е тълкуването на материалния закон, прието от седемчленния състав на ВАС при отмяната на влезлите в сила съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В решението по адм. дело № 4392/2015 г. изрично е посочено, че представените нови писмени доказателства - протоколи за изпитване на отпадъчни води на „Асарел – Медет“ АД са относими към преценката за въздействието на инвестиционното предложение върху водите като компонент на околната среда и засягат изводите относно определянето на засегнатите общини, кметства и райони. Последните участват, както в общественото обсъждане на доклада за ОВОС по чл. 97 ЗООС, така и в провеждането на консултациите по чл. 95, ал. 3 ЗООС, организирани от възложителя.

В конкретния случай в проведените консултации и при определянето на засегнатите общини по чл. 97, ал.1 ЗООС съответно възложителят и административният орган са се съобразили единствено със засягането, породено от близостта на населените места до територията, върху която ще бъде реализирано инвестиционното предложение на „Асарел – Медет“ АД – с оглед местонахождението на недвижимите имоти, включени в промишлената площ на дружеството, които са в землището на гр. П. и с. О.. Това обстоятелство се потвърждава от уведомлението по чл. 4, ал.1 от Наредба за ОВОС и от писмо изх. № ОВОСУ-6871/29.12.2009 г. и писмо изх. № ОВОСУ-6871/05.05.2010 г. на заместник министъра на околната среда и водите във връзка с промените в териториалния обхват на инвестиционното предложение. От събраните в съдебното производство доказателства е установено, че инвестиционното предложение на „Асарел – Медет“ АД, предмет на ОВОС засяга по - широк кръг общини, кметства и райони. От данните, отразени в доклада за ОВОС, както и от допълнително събраните по реда на чл. 192 ГПК писмени доказателства от трети лица и от заключенията на съдебно – екологичните експертизи по делото е доказано, че ИП е възможно да окаже въздействие върху водите на р. Свинарски дол, р. Асарелска и р. Панова, чрез силно токсично замърсяване и това въздействие засяга населените места по поречието на река Б. Л. Я – с. Б., с. Б., с. П. и др. и тези по поречието на р. Л.Я.Т кметства и райони не са участвали в проведените от възложителя консултации съгласно чл. 95, ал. 3 ЗООС. Те не са определени като засегнати от административния орган и при обсъждането на доклада за ОВОС по чл. 97, ал.1 ЗООС видно от писмо от 18.01.2012 г. на заместник министъра на околната среда и водите. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е препятствало участието им в процедурата по ОВОС, приключила с издаването на оспорения административен акт.

Необсъждането в първоинстанционното решение на протоколите за изпитване на отпадъчни води на „Асарел – Медет“ АД, които са послужили като нови доказателства за отмяна на влезлите в сила съдебни решения на основание чл. 239, т.1 АПК и възраженията на дружеството, основани на съдебно – екологичните експертизи, не засяга крайните изводи на съда за нарушение на чл. 95, ал.3 и чл. 97, ал.1 ЗООС, поради което не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т.3 АПК.

Протоколите за изпитване на отпадъчните води на Регионална лаборатория – Пазарджик, Изпълнителна агенция по околна среда от м. април 2012 г. и от 03.05.2012 г., отразяват физикохимичното състояние на водите, засегнати от дейността на Асарел – Медет АД. Според заключението на тройната съдебно – екологична експертиза (л. 487), физикохимичният мониторинг на водите дава моментното състояние на изследваните води. Затова този мониторинг може да предостави информация за замърсяване само ако се провежда когато е налично такова замърсяване. Според експертите хидробиологичният мониторинг дава представа за процесите в поречието за много дълъг период – от няколко дена до няколко години. Този мониторинг се извършва по четирите биологични елемента за качество (БЕК): макрозообентос (дънни безграбначни), фитобентос (кремъчни водорасли), ихтиофауна (риби) и макрофитна (висша) растителност, всеки от които реагира на различни промени и с различна скорост и продължителност. Съгласно писмо от 04.01.2017 г. РИОСВ – Пазарджик, не извършва биологичен мониторинг на водите.

В случая въздействието на ИП върху водите като компонент на околната среда е установено от данните за екологичното състояние на водите от водосбора на р. Асарелска, р. Панова и р. Люляковица, притоци на р. Б. Л. Я (в началото, в някои източници наричана р. Меченска река), последната приток на р. Л.Я.Т данни се съдържат в представените по делото писмени доказателства - решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ЗДОИ – 53/06.10.2014 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив и приложенията към него за хидробиологичният мониторинг на водосбора на р. Л. Я 2010 г. – 2013 г. (л. 47-93 от делото), доклад за състоянието на водите на територията на Източнобеломорски район за басейново управление през 2010 – 2011 г. и препис – извлечение от Финален отчет за извършената работа по проект „Проучвателен мониторинг за оценка на натиска и въздействието на рудодобива и рудопреработка на метални руди и уранодобив и предложения за мерки към ПУРБ в Източнобеломорски район“, представен от Минно – геоложки университет „Св. И. Р“, бенефициент по проекта по договор Д-34-15/07.04.2015 г. относно проучвателен мониторинг – част води. Според директора на Басейнова дирекция за управление на водите ИБР, анализите на взетите проби показват, че водите на двата основани притока на р. Б. Л. Я (р. Панова и р. Асарелска) преди производствената площадка на „Асарел – Медет“ АД не са замърсени или се констатират единични превишения на СКОС на мед, манган и желязо. Резултатите от мониторинга на биологичния елемент фитобентос в двата пункта показват много добро и добро състояние. Пробите от р. Панова, р. Свинарски дол и р. Асарелска след производствената площадка на Асарел – Медет АД показват сериозни отклонения по показателите мед, манган, цинк и желязо, а в някои пунктове има превишени стойности на кадмий и живак. Биологичният мониторинг по показателя „дънна макробезгръбначна фауна“ и липсата на живи клетки от фитобентос в тези реки показва много лошо състояние на водите, токсични води. След вливането на четирите притока и образуването на р. Б. Л. Я състоянието на реката по биологични данни е лошо (при пунктове с. Б. и с. Б.). Към решението за предоставяне на достъп до обществена информация е приложена карта на екологичното и химичното състояние на водосбора на р. Л. Я, който включва и посочените по – горе реки.

Заключенията на вещите лица по основната, допълнителната и тройната съдебно – екологични експертизи са изготвени въз основа на горните данни и законосъобразно са кредитирани от съда. Особеното мнение на в. л. Белконска по някои от поставените въпроси не се подкрепя от останалите доказателства по делото, включително в частта относно изводите за дифузно замърсяване в района.

При направеното от експертите разграничение между химичния и биологичния мониторинг на водите, данните от протоколите за изпитване на отпадъчни води, както и констатациите в съдебно – екологичните експертизи (СЕЕ) за липса на превишения на индивидуалните емисионни ограничения по разрешителните на „Асарел – Медет“ АД, обстоятелството, че точката на заустване в реката е една и че дружеството изпълнява задълженията си за собствен мониторинг на отпадъчните води, не променят изводите за лошо биологично състояние на р. Б. Л. Я, резултат от много лошото биологично състояние на притоците й, преминаващи през производствената площадка на дружеството. В СЕЕ е посочено, че не е открит друг източник на замърсяване с тежки метали в района, освен дейността на дружеството.

При тези доказателства законосъобразно съдът е приел, че ИП на "Асарел – Медет" АД предмет на ОВОС засяга кметства и райони, по поречието на р. Б. Л. Я (с. Б., с. Б., с. П. и др.) и р. Л. Я, които не са участвали в консултациите, проведени от възложителя по чл. 95, ал. 3 ЗООС и не са определени като засегнати в обсъждането на доклада от компетентния орган съгласно чл. 97, ал.1 ЗООС.

Представеният в касационното производство констативен протокол от 03.10.2019 г. за извършена проверка на "Асарел - Медет" АД е изцяло неотносим към спазването на посочените етапи от процедурата по ОВОС.

Законосъобразни са изводите на съда и за допуснато нарушение на чл. 96, ал. 6 ЗООС при оценка доклада за ОВОС (погрешно посочен в мотивите като чл. 96, ал. 7). Съгласно чл. 96, ал. 6 ЗООС (в приложимата по време ред. от ДВ бр. 103/2009 г.) качеството на доклада по ОВОС се оценява от компетентния орган – в случая министърът на околната среда и водите. Към този момент законът не предвижда възможност за делегация на тези правомощия от процедурата по ОВОС.Зта делегация е въведена с изменението на чл. 96, ал. 6 ЗООС (ДВ бр. 32/2012 г. в сила от 24.04.2012 г.), но съгласно § 89, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗООС (ДВ бр. 32/2012г.), не се прилага за започналите по глава шеста на закона процедури, които са на етап след консултации по определяне на обхвата на ОВОС,какъвто е и процесният случай. Нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредба за ОВОС (ред. ДВ бр. 3/2011), която предвижда, че компетентният орган или оправомощено длъжностно лице дава положителна оценка на доклада по ОВОС противоречи на чл. 96, ал. 6 ЗООС. На основание чл. 15, ал. 3 ЗНА следва да се приложи по-високият по степен нормативен акт.

В случая положителната оценка на доклада по ОВОС е обективирана в писмо изх. № ОВОС-919/27.10.2011 г. на заместник министър на околната среда, за когото по силата на чл. 96, ал. 6 ЗООС (ред. ДВ бр. 103/2009 г.) липсва компетентност да оценява качеството на доклада, включително и при условията на делегация. Липсата на валидно извършена положителна оценка по доклада опорочава проведената процедура по ОВОС на самостоятелно основание.

Възраженията на касаторите, че заместник министърът на околната среда и водите, е надлежно овластен от компетентния орган, са в противоречие с действащата по време норма на чл. 96, ал. 6 ЗООС( ред. ДВ бр. 103/2009 г.). От друга страна следва да се подчертае, че в съдебното производство по оспорване на решение № 7-3/2012 от 04.05.2012 г., не са събрани по надлежния процесуален ред писмени доказателства за делегиране на правомощия от министъра на околната среда и водите на зам. министър Е.М в процедурата по ОВОС.Зед № РД-703/28.07.2010 г. и заповед № рД—191/21.03.2011 г. на министъра на околната среда и водите, са представени по адм. дело № 10379/2014 г., в производство по чл. 237 и сл. АПК за отмяна на влезли в сила решения. Това дело е приключило с отхвърляне на искането за отмяна на основание чл. 239, т.1 АПК. Висящността на спора е възстановена след отмяна на влезлите в сила съдебни решения по друго дело, образувано по друго искане на А. М АД - адм. дело № 4392/2015 г. Документите по адм. дело № 10379/2014 г. не са приети като писмени доказателства при новото разглеждане на спора от първоинстанционния съд, съгласно определението в с. з. на 21.01.2016 г. и не могат да служат като годно доказателствено средство за оправомощаване на заместник министъра.

Законосъобразно съдът е посочил, че оценката на доклада по ОВОС, не отговаря и на изискванията за съдържание по чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал.1 от Наредба за ОВОС.

Останалите нарушения, констатирани в решението на първоинстанционния съд касаят процедурата по ОСВ на инвестиционното предложение с предмета и целите на защитена зона BG 0002954 „Средна гора“ за опазване на дивите птици и защитена зона BG 0001389 „Средна гора“ за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. Няма спор по делото, че докладът по ОВОС включва като отделно приложение и доклад за оценка степента на въздействие (ДОСВ) на ИП върху посочените защитени зони. Неоснователно е възражението в касационната жалба на дружеството, че компетентният орган няма нормативно изискване за отделно волеизявление при проверката допустимост на инвестиционното предложение по чл. 39, ал.2 от Наредба за ОС. Тази разпоредба предвижда задължение за компетентния орган да извърши проверка за допустимост на инвестиционното предложение по реда на глава втора, раздел II от същата наредба, в срока по чл. 5 от Наредба за ОВОС. Резултатите от тази проверка са от значение за продължаване на производството при допустимост на предложението или неговото прекратяване. В административната преписка не се съдържат данни за извършена проверка по чл. 39, ал.2 от Наредба за ОС и уведомяване на възложителя за допустимост на предложението.

Неоснователно е и възражението, че не е налице нормативно изискване в решението по ОВОС да се включват мерки за опазване на защитени зони. В чл. 39, ал. 13 от Наредба за ОС е предвидено задължение за компетентния орган да включи в решението по ал.12 за одобряване на инвестиционното предложение и условия за опазване на защитената зона. С писмо от 09.04.2012 г. на директора на Националната служба за защита на природата, МОСВ е дадено становище за одобрение реализацията на ИП при спазване на конкретни условия и мерки съгласно приложение 1 към писмото. Тези мерки не са включени в оспорения акт.

По изложените съображения, се налага извод, че обжалваното съдебно решение, с което решение № 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. е отменено, поради нарушение на административнопроизводствените правила и преписката е върната на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне, е правилно като краен резултат, поради което и на основание чл. 221, ал.2 АПК следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8906 от 12.06.2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 8918/2015 г.

Решението е окончателно.