Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.И, подадена против решение № 5233 от 13.08.2018 г, постановено по адм. дело № 7739/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 3286з-2177/20.06.2017 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, представляваща отказ за снемане на полицейска регистрация № 1959/15.04.2013 г., извършена в РУ - Етрополе. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата с доводи в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Подадено е искане от Иванов за снемане на полицейската му рестрация в информационните фондове на МВР. В съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР), по искането е извършена проверка и е изготвено мотивирано предложение за отказ за снемане на регистрацията поради отсъствие на основание по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР).

От доказателствата по делото се установява, че касаторът има извършена полицейска регистрация за деяние по чл. 343б НК (управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила), за което е признат за виновен и осъден със споразумение от 24.04.2013 г., одобрено по НОХД № 44/2013 г. на Районен съд -- Етрополе. Поради това в случая се явява неприложима разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 от ЗМВР, която предвижда снемане на полицейската регистрация, ако наказателното производство е прекратено, но не и в случаите на чл. 24, ал. 3 НК, а именно при постигнато споразумение.

Според действащата ни нормативна уредба настъпилата по право реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 68, ал. 1 от ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Основанията за снемането й са пет, изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР: регистрацията да е извършена в нарушение на закона; наказателното производство да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 НПК; да е налице влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало. Сред тези хипотези липсва настъпване на реабилитация по право, тъй като целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието, поради което и настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 160, ал. 2 ЗМВР отм. петте хипотези за заличаването й бяха същите.

Обосновано съдът е приел, че основанията за снемане на полицейска регистрация са посочени изчерпателно в закона и не могат да бъдат допълвани по тълкувателен път, като се приеме за такова основание настъпилата реабилитация. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В процесния случай „противното” по смисъла на цитираната норма представляват предвидените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за снемане на полицейската регистрация.

Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК.

При този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лева, платима от касатора.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5233 от 13.08.2018 г, постановено по адм. дело № 7739/2017 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Г.И да заплати на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР сумата 100 (сто) лева разноски. Решението е окончателно.