Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 459, ал.8 и ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/.

Образувано е по касационна жалба на П.В от [населено място], община [община], против решение № 495 от 11.11.2019 г., постановено от Административен съд – Перник, по адм. д. № 690/2019 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател твърди, че оспореният съдебен акт е необоснован, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да бъде отменено решение№ 143- МИ на ОИК - Радомир за обявяване за избран за кмет С.Д.

Ответникът - Общинска избирателна комисия - Радомир, чрез Председателя К.И, оспорва касационната жалба с доводи в писмено становище. Отправя исконе до съда да я остави без уважение.

Ответникът С.Д също изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, регламентиран в чл. 459, ал. 8 ИК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 143- МИ/28.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия - Радомир, с което е обявен за избран за кмет на кметство Друган, община Р. С.Д, издигнат от местна коалиция "ГЕРБ". Административен съд - Перник е описал подробно установената фактическа обстановка, която не е и спорна между страните и се потвърждава отприложените към административната преписка писмени доказателства. Въз основа на възприетите факти съдът правилно е счел за неоснователни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на ОИК – Радомир. Следва да бъде споделен извода на съда, че оплакванията за това дали са налице предпоставките на чл. 16, т. 1 от ЗАТУРБ, във вр. с § 153 от ПЗР на ИК не могат да бъдат обсъждани в рамките на производство като процесното. Съгласно чл. 87, ал. 1, т. 3 от ИК правомощие на ОИК е да определи и обяви номерата на изборните райони в общината, включително и на едномандатните избирателни райони за избор на кмет на кметство по смисъла на чл. 404, ал. 2 от ИК. Съгласно чл. 88, ал. 1 от ИК решението на ОИК в изпълнение на това правомощие, подлежи на самостоятелно обжалване. Затова доводите за отсъствието на предвидените в закона предпоставки за определяне на кметство Друган за избирателен район в изборите за кмет на кметство са относими към преценка законосъобразността на решението на ОИК по чл. 87, ал. 1, т. 3 от ИК, а не към тази на обжалваното в настоящото производство решение. Съдът законосъобразно е достигнал до този извод.

Правилно е обсъдено като неоснователно и другото водещо оплакване на жалбоподателя, което се релевира отново и в касационната жалба, а именно, че в случая извършените вписвания в избирателните списъци по настоящ адрес са довели до опорочаване на изборния резултат. Както е посочил и първостепенният съд, правото на всеки да гласува по настоящ, вместо по постоянен адрес е уредено в чл. 36 от ЗИ, като са предвидени и условията и реда за упражняването му. Доколкото в случая не са наведени оплаквания за нарушаване на разпоредбите на цитираната норма и не са ангажирани доказателства в тази насока, то и самото упражняване на предвиденото в закона право на избирателя да гласува по настоящ адрес, независимо от броя на лицата, които са го сторили, не може да има за последица незаконосъобразност на проведения избор.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

На основание на горното и на чл. 459, ал.8 и ал. 9 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 495 от 11.11.2019 г., постановено от Административен съд – Перник, по адм. д. № 690/2019 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.