Производството е по реда на чл. 209 и сл. АПК, образувано по касационната жалба на кмета на район "Средец"-СО против решение № 547/29.01.2019г., постановено по адм. дело № 10483/2018г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено вписването под № 10025/13.09.2018г., т. IX, стр. 434 в Информационния масив "Търговски обекти" на район "Средец"-СО на заявено от "Сипи корпорейшън" ООД работно време на търговски обект в частта на вписания срок на действие "до 12.12.2018г".
С доводи за неправилност на решението и за липса на доказателства по делото за правнорелевантни факти, се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването.
Ответното "Сипи корпорейшън" ООД София оспорва жалбата.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество-за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за допустимо оспорването на вписания срок на действие на работното време на търговски обект, като оспорване на административна услуга. Приема и че в Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО (Наредбата) е предвиден регистрационен, а не разрешителен режим относно работното време на стационарните търговски обекти и не е регламентиран срок на действие на вписването, поради което вписването на такъв срок е незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно е установил всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО предвижда вписване от кмета на района в Информационен масив "Търговски обекти" на определени обстоятелства, свързани с извършването на търговска дейност в стационарни обекти на територията на СО. Вписването е по заявление на търговеца, в което се заявява работно време и часове за зареждане. Режимът е регистрационен и при наличие на изискуемите документи към заявлението, административният орган не разполага с друга възможност, освен да извърши заверка на заявеното работно време и то да бъде вписано в информационния масив. В наредбата не е регламентиран срок на действие на вписването, поради което следва да се приеме, че то е безсрочно. Регистрирането на срок на действие на вписването по същество създава задължение на заявителя преди изтичането му да подаде ново заявление за вписване на работно време под заплаха за налагане на имуществена санкция и затова то се явява неблагоприетен акт, подлежащ на съдебен контрол. Вписването на срок на действие на работното време се явява незаконосъобразно, доколкото такъв не е нормативно установен. Административният орган не може да действа извън правомощията, установени от закона - чл. 4, ал. 1 АПК.З отмяната на оспореното вписване е правилна и съответна на материалния закон.
Неоснователни са твърденията на касатора, че правомощията за определяне и вписване на срок на действие на работното време на търговския обект произтичат от задължението за гарантиране на обществения ред и спокойствие на гражданите. Едностранната промяна на работното време със заповед на кмета на района в случаите на чл. 4б, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбаат-ако в рамките на една година са констатирани две или повече жалби от граждани за наднормени нива на шум, чиято основателност е доказана с протоколи за измерване ан шум от РИОКОЗ, както и в случаите на установени от служителите на общинската администрация или от органите на Столична дирекция полиция два или повече случая на неспазване на работното време - представлява административна процедура, която е различна от регистрацията на заявление на извършване на търговска дейност в стационарен търговски обект. Затова приложените към касационната жалба писмени доказателства за констатирани нарушения при упражняването на търговската дейност не са относими за производството по регистрация на заявлението, вкл. работно време на търговския обект, а за друго административно производство, което не е предмет на настоящото дело.
Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният адмиинстративен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 547/29.01.2019г., постановено по адм. дело № 10483/2018г. по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.